Говорителя на мъртвите

Човек ги водеше през гората. Прасенцата се качваха и спускаха с лекота по склоновете, през потока, през гъстия храсталак. Човек обаче сякаш превръщаше всичко това в някакъв танц, изкатерваше донякъде определени дървета, докосваше и говореше с други. Останалите прасенца бяха доста по-сдържани, само от време на време се включваха в лудориите му. Единствен Мандачува бе изостанал с хората.

— Защо прави това? — попита тихо Ендър.

За момент Мандачува се обърка. Уанда му обясни какво имаше предвид Ендър:

— Защо Човек се катери по дърветата и ги докосва, и им пее?

— Пее им за третия живот — отвърна Мандачува. — Много невъзпитано от негова страна. Винаги е бил егоист и глупчо.

Уанда погледна изненадана Ендър, а сетне — Мандачува.

— Мислех си, че всички обичат Човек — рече тя.

— Голяма работа е — рече Мандачува. — Умник. — Сръчка Ендър по бедрото. — Но той е глупак в едно нещо. Мисли, че му правиш голяма чест. Мисли, че ще го отведеш до третия живот.

— Какво представлява третият живот? — попита Ендър.

— Онзи дар, който Пипо запази за себе си — отвърна Мандачува. След което забърза и настигна останалите прасенца.

— Виждаш ли някакъв смисъл в това? — попита Ендър Уанда.

— Още не мога да свикна с начина, по който им задаваш директни въпроси.

— Но не ме бива много по отговорите, нали?

— Мандачува е ядосан, това — първо. И, второ, ядосан е на Пипо. Третият живот — дар, който Пипо е запазил за себе си. Това твърдение ще придобие смисъл.

— Кога?

— След двайсет години. Или двайсет минути. Ето защо е толкова забавна ксенологията.

Ела опипваше дърветата, вглеждаше се от време на време в храстите.

— Един и същ вид дървета. И храсти. И лианите, които се вият по повечето дървета. Виждала ли си някакви други растителни видове в гората, Уанда?

— Поне не съм забелязала. Никога не съм се вглеждала обаче. Лозата се нарича мердона. С нея се хранят масиосите, а прасенцата се хранят с масиоси. Ние научихме прасенцата как да направят ядливи корените на мердоната. Преди амаранта. Тъй че сега се хранят с видове от по-ниското равнище на хранителната верига.

— Погледнете — рече Ендър.

Всички прасенца се бяха спрели гърбом към хората, с лице към някаква просека. След миг Ендър, Уанда и Ела се изравниха с тях и надникнаха над главите им към обляната от лунна светлина долчинка. Бе доста обширно място, а земята беше съвсем гола. Няколко дървени къщи обрамчваха просеката, ала центърът й беше празен, ако се изключи едно-единствено дърво, най-голямото, което бяха виждали в гората.