Драконови сълзи
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконови сълзи». Краткое содержание книги:
Дийн Кунц — майсторът на повествованието… понякога насмешлив, понякога стряскащ, но винаги приковаващ вниманието, ни поднася най-новия си роман — изключително развлекателния.
„Драконови сълзи“ — едно истинско удоволствие за читателя.
Седма част
1
Не го е страх. Не. Не го е страх.
Той е куче, има остри зъби и нокти, силен е и бърз.
Пълзи, промушва се покрай гъст, висок олеандър. После стига до познатото място, където живеят хора. Високи бели стени. Тъмни прозорци. Близо до покрива свети квадратче бледа светлина.
Миризмата на нещото, което убива, се носи в мъглата. Но както винаги при мъгла, тя се размива и трудно се проследява.
Желязната ограда. Тясно е. Извива се. Готово.
Внимателно на ъгъла на мястото, където живеят хора. Лошото нещо беше там последния път, стоеше зад него и носеше торби с храна. Шоколад. Сладкиши. Пържени картофи. Не получи нищо. Но едва не го хвана. Затова сега много внимателно покрай ъгъла. Души, души, души. После вдигни глава и погледни. Никаква следа от младия човек, който е лошото нещо. Бил е там, но сега го няма. Дотук не е страшно.
Зад мястото, където живеят хора. Трева, пръст, някакви плоски камъни, каквито хората много обичат да слагат. Храсти. Цветя.
Вратата. И малката вратичка за кучета отдолу.
Внимавай. Души. Миризмата на младия човек, който е лошото нещо, е много силна. Не го е страх. Не, не, не, не. Той е куче. Добро куче, добро.
Внимателно. Бутва с глава вратичката за кучета и я отваря. Тя леко проскърцва. Мястото, където хората ядат. Тъмнина. Тъмнина.
Вътре е.
Леко флуоресциращата мъгла пречупваше всяка светлинка по „Федра Уей“ от ниските лампи във форма на гъба пред една от къщите до осветения номер на друга. Нощта сякаш ставаше по-светла. Ала тази размита, безформена осветеност бе измамна, защото не разкриваше нищо, а забулваше много неща.
Хари почти не виждаше къщите, покрай които вървяха. Само разбираше, че са големи. Първата беше в модерен стил, с остри ъгли, които прозираха през мъглата. Останалите бяха в по-стар средиземноморски стил, който напомняше за по-благодатни периоди в историята на Лагуна от края на хилядолетието. Закриваха ги високи палми и фикуси.
„Федра Уей“ се виеше по малък нос, издаден над брега. Според преждевременно състарената жена в клиниката, къщата на Дракман беше последна, точно над вълнолома.
Като имаше предвид колко много от изпитанията му напомнят най-мрачните приказки, Хари изобщо нямаше да се изненада, ако изведнъж пред очите им изникнеше тайнствена горичка с облещени бухали и дебнещи вълци, а в нея се гушеше мрачната, зловеща къща на Дракман според отколешната традиция на приказките за вещици, магьосници, злобни джуджета и тям подобни.
Хари едва ли не се надяваше къщата да е точно такава. Това би бил успокояващ признак на подреденост.
Но когато стигнаха до адреса на Дракман, традицията се поддържаше само от гъстата мъгла. В градината и в архитектурата нямаше нищо от мрачните предания за страшни къщички в гората.
Също както при съседите, в малкия преден двор растяха палми. Дори през мъглата се виждаха бугенвилиите, които пълзяха по белите стени и стигаха до червените керемиди на покрива. Алеята бе осеяна с ярките им цветове. Лампата над гаража осветяваше номера на къщата и се отразяваше в капчиците роса по стотиците цветове на бугенвилиите като в скъпоценни камъни.
Гледката беше красива. Хари изпита необясним гняв при вида на тази красота. Вече нищо не беше както трябва, стопиха се и последните надежди за подреденост на света.
Бързо провериха северната и южната част на къщата за следи от хора. Две светлини.
Едната беше на последния етаж отзад на южната страна. Малък прозорец, който отпред не се виждаше. Сигурно беше спалнята.
Ако настина бе така, Тик-так сигурно се беше събудил или пък изобщо не бе лягал. Освен ако… някои деца не могат да заспиват на тъмно, а Тик-так в много отношения беше дете. Двайсетгодишно, побъркано, зло, извънредно опасно дете.
Втората светлина се виждаше откъм северната страна, на първия етаж на задния, тоест западния, ъгъл. Тя беше на партера. Двамата надникнаха и видяха ослепително бяла кухня. Един стол беше издърпан настрани от масата със стъклен плот, сякаш някой бе седял там.
Два часът и трийсет и девет минути.
И двете лампи светеха в задната част на къщата. Затова Хари и Кони не направиха опит да влязат отзад, откъм западната страна. Ако Тик-так беше в осветената стая на горния етаж, щеше да чуе и най-лекия звук отдолу, все едно дали спеше или беше буден.
Кони имаше връзка ключове, затова дори не опитаха да влязат през прозорците, а се запътиха право към предната врата — масивна, дъбова, със здрави уплътнения и месингово чукче.
Ключалката като че беше марка „Болдуин“, което не беше лошо. Във всички случаи не беше „Шлейг“. В мрака беше трудно да се каже точно.