Драконови сълзи
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконови сълзи». Краткое содержание книги:
Дийн Кунц — майсторът на повествованието… понякога насмешлив, понякога стряскащ, но винаги приковаващ вниманието, ни поднася най-новия си роман — изключително развлекателния.
„Драконови сълзи“ — едно истинско удоволствие за читателя.
Разбира се, ако не се брои загубата на вещите, почти същото можеше да се каже и за Кони. Още една причина за нежеланието й да претърсят къщата поотделно. И двамата не бяха в добра форма, а като знаеше какво може престъпникът, знаеше, че ще трябва да се потрудят с удвоени усилия.
Докато Хари вървеше към стълбите, Кони неохотно се запъти към вратата вдясно след преддверието. Имаше брава. Кони я натисна с лявата ръка. В дясната държеше готов за стрелба револвер. Лекичко изщракване. Вратата се отвори навътре и надясно.
Оставаше само да прекрачи прага и да се дръпне от вратата колкото е възможно по-бързо, защото там е най-опасното място. Влезе и пристъпи наляво. Вече държеше револвера с двете си изпънати ръце. Притисна гръб до стената. Напрегна очи да види нещо в мрака, защото не можеше да намери ключа и да светне лампите, без да се издаде.
Имаше изненадващо много прозорци по северната, източната и западната стена — „отвън не бяха толкова много, нали?“. Ала от това в стаята не ставаше по-светло.
По стъклата се притискаше малко по-бледата мъгла, която й заприлича на мътна сива вода. Изведнъж Кони изпита усещането, че се намира на дъното на океана с батискаф.
Нещо в стаята не беше наред. Нещо беше сбъркано. Кони не знаеше какво точно, но го усещаше.
Стената зад гърба й също беше особена. Прекалено гладка и студена.
Пусна револвера с лявата ръка и опипа зад себе си. Стъкло. Стената беше стъклена, но не беше прозорец, защото точно тя разделяше стаята от преддверието.
За миг Кони се обърка и трескаво се замисли, защото всяко необяснимо нещо представляваше заплаха при сегашните обстоятелства. После се сети, че това е огледало. Пръстите й се плъзнаха по вертикален ръб, после по още едно стъкло. Огледала. От пода до тавана. Също като южната стена на преддверието.
Погледна зад себе си към стената, покрай която се прокрадваше и видя отраженията на северните прозорци и мъглата зад тях. Нищо чудно, че прозорците й се сториха повече от обикновеното. Южната и западната стена бяха огледални и затова половината от прозорците бяха всъщност само отражения.
Разбра също какво я притесни отначало. Непрекъснато се движеше наляво, заставаше под различен ъгъл и въпреки всичко досега не бе забелязала силуета на никакви мебели между себе си и сивкавите правоъгълни стъкла. Не се бе сблъскала и с никакви мебели покрай южната стена.
Пак хвана револвера с две ръце и тръгна към средата на стаята, като внимаваше да не събори нещо и да вдигне шум. Сантиметър по сантиметър, стъпка по стъпка се убеди, че по пътя й няма нищо.
Стаята беше празна. Цялата в огледала и празна.
Вече в средата на стаята успя да различи в мрака неясното си отражение от лявата страна. Призрак с нейната форма се движеше през отражението на посивелия от мъглата източен прозорец.
Тик-так го нямаше.
Безброй отражения на Хари се движеха по стълбите нагоре — с оръжия в ръце, с мръсни и измачкани костюми, с небръснати лица, с набола тъмна четина по брадата, напрегнати и намръщени. Стотици, хиляди, безчислена армия, те вървяха в една леко изкривена линия, чиито краища вляво и вдясно се губеха. Математическата им симетрия и съвършената съгласуваност на движенията при други обстоятелства биха прозвучали като апотеоз на реда. Но макар и в периферното полезрение, те объркваха Хари. Не можеше да погледне надясно или наляво, без да му се завие свят.
По двете стени имаше огледала от пода до тавана. Също и по вратите на стаите. Създаваше се илюзия за безкрайност, отраженията му се мяркаха от всички страни, отразяваха се отражения на отраженията.
Хари знаеше, че трябва да провери всички стаи една по една, за да не оставя неизследвана територия зад себе си, откъдето Тик-так можеше да го изненада. Но единствената светлина на втория етаж беше пред него. Тя струеше от единствената отворена врата. Онова копеле, което уби Рики Естефан, не можеше да бъде другаде.
Хари беше толкова уморен, че полицейският му инстинкт бе притъпен и в същото време приливът на адреналин му пречеше да реагира спокойно и премерено. Затова реши да прати по дяволите традиционната процедура и да тръгне по течението, да се понесе по гребена на вълната и да остави стаите зад гърба си непроверени. Запъти се право към вратата на осветената стая вдясно.
На огледалната стена срещу вратата успя да види част от стаята, още преди да застане на прага и да се изложи на опасност. Спря до вратата с гръб към огледалната стена и хвърли кос поглед към вътрешността на стаята, отразена под ъгъл в друго огледало.
Виждаха се само разхвърляни черни плоскости и ъгли, различни черни материи на светлината на лампата, черни форми на черен фон — кубистични и странни. Никакъв друг цвят. Никакъв Тик-так.