Драконови сълзи
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконови сълзи». Краткое содержание книги:
Дийн Кунц — майсторът на повествованието… понякога насмешлив, понякога стряскащ, но винаги приковаващ вниманието, ни поднася най-новия си роман — изключително развлекателния.
„Драконови сълзи“ — едно истинско удоволствие за читателя.
Въпреки дълбокото отчаяние, до което я бе довел животът, гласът на Дженифър Дракман затрептя от неочаквана мечтателност, странен копнеж.
Хари усещаше, че част от Дженифър би искала да преживее същото, ако имаше възможност да избира отново.
Студът, който го бе обзел по време на Паузата, така и не се бе разтопил изцяло, а сега плъзна чак до мозъка на костите.
Провери колко е часът. Два и дванайсет.
Дженифър продължи по-забързано, сякаш долавяше нетърпението им.
— През 1972 година добре се наредих…
Не била сигурна кой от тримата й партньори бил бащата и все пак отначало се радвала, че ще има дете. Не можела да определи какво точно била научила от жадното поглъщане на препарати, въздействащи върху съзнанието, но смятала, че е натрупала огромна мъдрост, която трябвало да предаде на детето си. В тази логика малко й трябвало, за да реши да продължи и дори да увеличи употребата на халюциногени, като си въобразявала, че от тях ще роди дете с прояснено съзнание. В онези странни години мнозина вярвали, че смисълът на живота може да се намери в опияняващия кактус пейоте или че една доза ЛСД открехва вратите към тронната зала на рая, където можеш да зърнеш лицето на Бога.
През първите два-три месеца Дженифър сияела при мисълта, че може да отгледа съвършеното дете. Защо да не станел някой нов Дилън, Ленън или Ленин, гений и миротворец, но по-напреднал от тях, защото просветлението му започвало още от утробата благодарение на прозорливостта и дръзновението на майка му.
После всичко се променило с едно лошо видение. Не помнела всички съставки на химическия коктейл, отбелязал началото на края, но знаела, че освен всичко друго в него имало ЛСД и стрит на прах рядък азиатски бръмбар. Вярвала, че е стигнала до най-висшето просветление, но изведнъж светлите, извисяващи халюцинации се сменили с чудовищни видения, които я изпълнили с безименен, но смъртен страх.
Дори след като се съвзела и халюцинациите за смъртта и генетичните ужаси отминали, страхът останал и от ден на ден нараствал. Отначало не разбирала неговия източник, ала постепенно се замислила за детето и разбрала, че промененото й съзнание е получило предупреждение — от детето й нямало да стане нов Дилън, то било чудовище, не светлина на света, а носител на мрак.
Нямало как да узнае дали опасенията й са верни или са плод на причинена от халюцинациите лудост, дали детето в утробата й било вече мутант или съвсем обикновен плод, защото поради растящия страх прибягнала до действия, които според нея донесли окончателния мутагенен фактор и, засилени от наркотиците, превърнали Брайън в това, което е. Искала да абортира, но не потърсила обичайните канали, защото се страхувала от самозваните акушерки с техните куки и потайните лекари, чийто алкохолизъм ги подтиквал да престъпват закона. Вместо това използвала извънредно нетрадиционни и затова по-рисковани методи.
— Това се случи през седемдесет и втора — напомни им жената. Тя се вкопчи в решетката и се сгърчи под завивките, за да намести полупарализираното и изтощено тяло в по-удобно положение. Бялата й коса стърчеше като телена.
Светлината падна под различен ъгъл върху лицето й. Хари забеляза, че млечнобялата кожа над празните очни кухини е изпъстрена с мрежа от тънки като конец сини капиляри.
Часът. Два и шестнайсет.
Дженифър продължи:
— Върховният съд узакони абортите чак в началото на седемдесет и трета, когато бях в деветия месец. За мене беше много късно.
Всъщност дори абортите да са били разрешени, пак едва ли би отишла в клиника, защото се страхувала от лекарите и им нямала никакво доверие. Първо се опитала да се отърве от нежеланото дете с помощта на мистичен индийски хомеопат, който работел в апартамент в Хайт Ашбъри, центъра на тогавашната контра култура в Сан Франциско. Отначало й давал да пие билкови отвари, които въздействали върху стените на матката и понякога причинявали спонтанни аборти. Те обаче били безрезултатни и тогава хомеопатът опитал мощни билкови промивки с нарастваща сила, за да отмият плода.
И това лечение се провалило. Тогава в отчаянието си Дженифър се обърнала към някакъв шарлатанин, който й предложил модните за кратко време радиеви душове. Твърдял, че не са много радиоактивни, за да повредят майката, но са смъртоносни за плода. Дори този радикален метод се провалил.