Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
— Един чип в мозъка на Скулд ни позволява да стимулираме яростта и апетита й. — И натисна отново бутона. Хиената изрева и подскочи към клетката. От устата й се точеха лиги. Бе полудяла от жажда за кръв.
Така значи Вааленбергови контролираха чудовищата си.
Чрез радиоимпланти.
Подчиняваха за пореден път природата на своята воля.
— Време е да утолим глада на бедната Скулд — каза Ишке.
Грей нямаше как да стигне навреме. Въпреки това удвои усилията си.
Единайсет часът.
Толкова близко.
Но и твърде късно.
Ишке натисна друг бутон. Грей чу съвсем ясно изщракването, когато подът на клетката се отвори.
„О, не!“
Спря посред поредното залюляване. Подът-капак се отвори пред очите му и Фиона падна към лигавещото се чудовище долу.
Грей се приготви да скочи след нея и някак да я защити.
Но Фиона се беше поучила от гибелта на Райън. Беше подготвена. Улови се за най-долните пречки на клетката и увисна. Скулд скочи към ритащите й крака. Тя ги сви към корема си и се набра на ръце.
Звярът падна в тревата с недоволен вой.
Фиона се закатери и увисна от външната страна на клетката като маймунка.
Ишке се изсмя с жестоко наслаждение.
— Zeer goed, meisje. Каква изобретателност! При други обстоятелства grootvader сигурно би намерил по-добра употреба на гените ти. Но, уви, вместо това ще трябва да утолиш апетита на Скулд.
Увиснал под пътеката, Грей гледаше безпомощно как Ишке вдига пистолета.
Едно последно залюляване и той се озова точно под нея, наблюдаваше я през пролуките между дъските.
— Време е да сложим край на това — измърмори Ишке.
Наистина беше време.
Грей се набра на ръце, ритна с крака за засилка… после се преметна през ръба на дъсчената пътека като гимнастик. Петите му удариха Ишке в корема, както се беше облегнала на парапета, за да се прицели по-добре във Фиона.
Ударът и изстрелът съвпаднаха.
Грей чу как куршумът иззвънтя в желязо.
Пропуснала беше.
Ишке политна назад, а Грей я последва и се строполи на дъските. Претърколи се с ножа в ръка. Ишке беше паднала на едно коляно. Пистолетът й лежеше между тях.
И двамата се хвърлиха към него.
Дори с изкаран въздух, Ишке се оказа невероятно бърза, почти като нападаща змия. Пръстите й стигнаха до пистолета първи и тя го грабна.
Грей имаше нож.
Заби острието му в китката й, проби я и усети как върхът засяда в дъските. Ишке извика от изненада и болка и изпусна пистолета. Грей се опита да го хване, но той падна от висящата пътека.
Краткото разсейване на Грей даде на Ишке достатъчно време да освободи прикованата си към дъските китка. Тя се засили, подпряла се на другата си ръка, и ритна Грей в главата.
Той успя да се дръпне, но кракът й го удари в рамото толкова силно, сякаш го беше забърсала бронята на състезателна кола.
Преди да се е изправил, тя се метна към него и замахна с ръка към лицето му, опитваше се да го ослепи с върха на острието, което стърчеше от китката й. Той я хвана за лакътя в последния момент, изви го и двамата се озоваха на ръба на пътеката.
Грей не направи опит да спре.
Вкопчени един в друг, двамата паднаха през ръба.
Но Грей успя да се захване с лявото си коляно за едно от подпорните въжета. Тялото му се разтресе и спря, залюля се. Ишке не успя да се задържи.
С главата надолу, Грей я гледаше как пада, как кърши клони по пътя си и как тупва в тревата.
Грей се изкатери на пътеката и се просна по корем.
После, колкото и да не беше за вярване, видя как Ишке се изправя. Залитна, но веднага възстанови равновесието си. Глезенът й изглеждаше изкълчен.
Нещо изтрополи близо до Грей и го стресна.
Фиона скочи до него.
Докато Грей се беше бил с Ишке, момичето явно се беше изкатерило върху клетката, после беше използвало въжетата, за да се добере до пътеката. Забърза към него; тръскаше лявата си ръка и примижаваше. Раната, нанесена й по-рано от Ишке, отново се беше разкървавила.
Грей погледна към полянката.
Русата жена го гледаше. Гледаше го така, сякаш искаше да го убие с голи ръце.
Ала не беше сама на полянката.
Скулд се приближаваше към нея изотзад, муцуната й бе ниско до земята. Приличаше на акула, подушила кръв.
„Каквото повикало, такова се обадило“, помисли си Грей.
Но Ишке само вдигна здравата си ръка към чудовището. Огромната хиена спря рязко, вдигна нос, като продължаваше да се лигави, и потърка муцуната си в дланта й като свиреп питбул, който се подмазва на жестокия си господар. После изръмжа и легна по корем.
Ишке и за миг не свали очи от Грей.
Закуцука напред — към пистолета си.
Грей бързо се изправи, стисна Фиона за рамото и я бутна напред.