Черният орден

Укуфата нададе треперлив вой — готвеше се да се хвърли върху увисналото във въздуха момче. Камиси усещаше как жената се приближава към гърба му, но стискаше с две ръце въжето и не можеше да посегне към никое от оръжията си.

— Кой си ти? — попита отново жената. Стискаше здраво ножа.

Камиси направи единственото възможно.

Сви колене и се преметна през перилото, без да пуска въжето. Докато падаше надолу, зърна момчето — то политна рязко нагоре, размахало крака и ръце, и извика изненадано.

Укуфата скочи след измъкващата се плячка, ала тежестта на Камиси изтегли момчето почти до висящата пътека. Момчето се удари в дъските и рязкото дръпване изтръгна въжето от ръцете на Камиси.

Той падна по гръб в тревата. Момчето бе успяло да се хване за висящия мост. Жената гледаше надолу към Камиси, ококорила очи.

Нещо голямо се строполи на земята само на метър от него.

Камиси се надигна.

Укуфата също скочи — с олигавена уста и бясно ръмжене. Червеният й поглед се заби в единствената плячка наблизо.

Камиси.

Ръцете му бяха празни. Пушката му беше на дъските горе.

Съществото нададе вой, пълен с жажда за кръв и дива ярост. И скочи към него да му разкъса гърлото.

Камиси падна назад и вдигна единственото си оръжие — късото зулуско копие, което беше привързано към бедрото му. Навремето баща му го беше научил как да използва това оръжие. Като всички зулуски момчета. Преди да тръгнат за Австралия. По силата на инстинкт, вкоренен дълбоко в миналото на предците му, Камиси заби острието под ребрата на създанието — създание от плът и кръв, а не излязло от страшните приказки — и го заби дълбоко, като се възползва от тежестта на падащия отгоре му звяр.

Укуфата нададе пронизителен вой, замята се и изтръгна копието от ръката му. Камиси се претърколи настрана, останал без оръжие. Укуфата се затъркаля в тревата, изквича за последно и застина.

Мъртва.

Гневен вик отгоре привлече погледа му.

Жената на моста беше намерила пушката му и я беше насочила към него. Изстрелът изгърмя като взрив на граната. Един храст при краката му изригна буци пръст. Камиси запълзя панически назад. Горе на моста жената се прицели по-добре.

Вторият изстрел прозвуча някак по-различно.

Камиси се сви… и откри, че не е пострадал.

Вдигна очи тъкмо навреме да види как жената се прекатурва през перилото. Гърдите й се бяха превърнали в кървава каша.

Нова фигура се появи на пътеката горе.

Мускулест мъж с бръсната глава. Държеше пистолет, подпрян върху чукана на другата му ръка за опора. Наведе се и видя момчето, което все още висеше на ръце.

— Райън…

Момчето захлипа от облекчение.

— Измъкни ме оттук.

— Точно това смятах да направя… — Погледът му се спря на Камиси. — Стига онзи пич долу да знае накъде да вървим де. Защото аз определено се изгубих.