Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)
- Автор: Шнабл Зигфрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ото Златарев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)». Краткое содержание книги:
В последно време, в периода на изграждаме на зрелия социализъм, когато проблемите на комунистическата нравственост и формирането на социалистическия начин на живот добиват първостепенно значение, въпросът за половото възпитание на младежта, и не само на младежта, се променя и получава особена актуалност. В това отношение съществуват ясни и категорични партийни постановки. В известното си писмо до ЦК на ДКМС др. Тодор Живков недвусмислено отбелязва: „Въпросите на сексуалната култура, на сексуалното възпитание на младите поколения продължават да стоят почти инкриминирани пред обществеността. Невежеството в тази област често подлагa на излишен риск физическото и моралното здраве на младежите.
Очевидно налага се да се създаде цялостна система за сексуално и семейно брачно възпитание на подрастващите поколения“.
От тези позиции заслужава да се даде висока оценка на инициативата на ДИ „Медицина и физкултура“ да преведе и поднесе на нашите читатели известната и претърпяла много издания книга на познатия сексолог от Германската демократична република д-р З. Шнабл — „Мъжът и жената интимно“.
Книгата на д-р Шнабл представлява едно цялостно компетентно научно изследване и популярно изложение на целия комплекс от сложни и деликатни проблеми, свързани с половия живот на човека. Изложението се характеризира с дълбок психологизъм, с много добро познание на всички ония трепети, вълнения, тревоги и други, които съпътствуват мъжа и жената в сферата на тяхната сексуалност и интимни отношения. Това дава възможност на всеки читател да се срещне с въпроси, които лично го интересуват, и да получи идеи за правилна ориентация на поведението си. Силната убедителност, с която се отличава този труд, произтича от обстоятелството, че материалът не е написан абстрактно, нравоучително, а на базата на конкретния опит на автора като дългогодишен ръководител на семейна и сексуална консултация в гр. Карлмарксщадт, както и въз основа на редица анкетни и други проучвания.
Научната разработка, а наред с това и ясното популярно изложение правят книгата не само полезна за масовия читател, но много ценно ръководство и за лекаря, който има задълженията да съдействува за половото възпитание на хората. И не само това — тя му дава възможност да навлиза по-дълбоко в душевността на невротично болните, потърсили съвет и помощ от него.
Заслужава особено дебело да се подчертае, че книгата на д-р Шнабл е написана от позициите на комунистическата нравственост и е пропита с голяма любов към човека, висока етичност и една ясна и убедителна тенденция за запазване и укрепване на семейството.
Няма никакво съмнение, че „Мъжът и жената интимно“ ще бъде приета много добре от читателите и ще допринесе за сексуалното възпитание на трудещите се и младежта.
Терминът „садизъм“, който се е наложил в говоримия език, произлиза от името на френския благородник маркиз дьо Сад (1740–1814). Девиантната кариера на Сад започнала, като примамил от улицата едно момиче във вилата си. Там го завързал и заклал. По-късно той убил две проститутки, като им дал големи дози отровно, полово възбуждащо средство. Това му струвало 27 години затвор. По това време той написал серия романи (без литературна стойност), в които описал почти всички ужаси, родени от отклонената му фантазия, които развратният полов живот може да поднесе, и особено жестокости. Садистичните актове съществуват във всички възможни нюанси и степени. Често пъти те са така умело прикрити, че е трудно стоящите зад тях сексуални мотиви да бъдат прозрени дори от самия актьор. Малтретирането на деца и поведението на някои педагози побойници от старата школа често пъти не е нищо друго освен плод на садистични пориви. Други отреагират с измъчване на животни.
Преминаващата всяка граница на здравия разум крайност на тази девиация е сексуално мотивираното убийство. Става дума не за убийство на жертвата на изнасилване, за да се отстрани свидетелят, а за убийство с цел полово задоволяване. Иначе садистите не са нито властни, нито брутални; някои загубили човешки образ роби на страстите водят даже порядъчен семеен живот. Криминалните престъпления, извършени по девиантни садистични мотиви, са сравнително редки, вероятно поради това, че причиняването на физически болки не е главна цел на садиста, а само средство за постигането и. Той изпитва наслада от духовното унижение, „хвърлянето в калта“ на „партньора“, комуто налага своята воля и когото желае да види безпомощен и зависим от милостта си. Съществува и един чисто душевен садизъм, който се състои в съчиняване на опозоряващи анонимни писма, съдържащи оскърбления и клевети.
Спрямо себе си често пъти садистите са мекушави, сантиментални, чувствителни, лишени от твърдост и издръжливост. С унижаването на партньора те се опитват да си създадат чувство за превъзходство.
Въпреки че садизмът се среща предимно у мъже, не са изключени и жените. Много такива жени са фригидни; някои от тях намират удовлетворение, когато възбудят мъжа до крайна степен и след това не му се отдадат. Неудовлетворената сексуалност на жената може да се превърне също в омраза, отмъстителност, жажда за разруха, дори до садизъм.
ПОНАСЯНЕ НА БОЛКИ И МАЗОХИЗЪМ
Пасивната противоположност, негативът на садизма е мазохизмът. Двете девиации са насочени към един партньор и се допълват взаимно. Ако някой обича да измъчва и намери другиго, който с удоволствие позволява това, то ще бъде почти добър избор на партньор. Почти! Защото двойката получава толкова по-малко истинско щастие на тази абнормна плоскост, колкото повече се е отдалечила от същността на човешката любов.
Но да започнем пак с обичайните най-малки признаци на объркания полов нагон. Някоя жена обича да бъде грубо сграбчена, притисната и мачкана, за да чувствува силата и половия глад на мъжа. Може и трябва да почувствува дори слаба болка. По такъв начин незначителната болка се превръща в удоволствие. Мъжът също с удоволствие се оставя да бъде щипан и хапан от нея. Йохан Хадлауб написал около 1300 г.:
Ако обаче жената хапе до кръв и само за да може да я вкуси, тя е вампир, с който е по-добре да не се споделя леглото, а мъжът, който харесва това, е мазохист.
Как е произлязла тази дума? Леополд Ритер фон Захер-Мазох (1836–1895) е писал между другото обемисти романи, изпълнени с робска покорност спрямо властни, насилващи и жестоки жени. Наименованието на тази девиация е свързано с неговото име.
Накратко казано, мазохистът иска да изстрада това, което садистът би желал да причини. По тази причина той се нуждае именно от садиста като допълващ партньор. Двамата се удовлетворяват взаимно най-добре. Разбира се, всичко има граници. Инстинктът за самосъхранение се нарежда дори и в лудостта преди половия нагон. Понякога мазохистът мечтае дори за собственото си физическо унищожение, но в края на краищата не изтърпява мъченията, докато угасне животът му. Когато извратените действия стигнат твърде далеко, някой може да умре. Но тогава се касае за нещастен случай. Изтърпяването на бой, връзване, тъпчене, пробождане или горене доставя на мазохиста физическа наслада, стигаща до оргазъм, но чувството, че е роб или даже куче, безволно и беззащитно отдадено на студената, безмилостната жена, го задоволява още повече. За щастие повечето мазохисти се отдават напълно само на фантазията си или отреагират в писма до своята „господарка“. В тях те описват до най-малки подробности, по какъв начин биха искали да бъдат третирани, измъчвани, мамени, ругани, презирани и какви строги наказания и репресии трябва да получат за непослушанието си.