Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)
- Автор: Шнабл Зигфрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ото Златарев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)». Краткое содержание книги:
В последно време, в периода на изграждаме на зрелия социализъм, когато проблемите на комунистическата нравственост и формирането на социалистическия начин на живот добиват първостепенно значение, въпросът за половото възпитание на младежта, и не само на младежта, се променя и получава особена актуалност. В това отношение съществуват ясни и категорични партийни постановки. В известното си писмо до ЦК на ДКМС др. Тодор Живков недвусмислено отбелязва: „Въпросите на сексуалната култура, на сексуалното възпитание на младите поколения продължават да стоят почти инкриминирани пред обществеността. Невежеството в тази област често подлагa на излишен риск физическото и моралното здраве на младежите.
Очевидно налага се да се създаде цялостна система за сексуално и семейно брачно възпитание на подрастващите поколения“.
От тези позиции заслужава да се даде висока оценка на инициативата на ДИ „Медицина и физкултура“ да преведе и поднесе на нашите читатели известната и претърпяла много издания книга на познатия сексолог от Германската демократична република д-р З. Шнабл — „Мъжът и жената интимно“.
Книгата на д-р Шнабл представлява едно цялостно компетентно научно изследване и популярно изложение на целия комплекс от сложни и деликатни проблеми, свързани с половия живот на човека. Изложението се характеризира с дълбок психологизъм, с много добро познание на всички ония трепети, вълнения, тревоги и други, които съпътствуват мъжа и жената в сферата на тяхната сексуалност и интимни отношения. Това дава възможност на всеки читател да се срещне с въпроси, които лично го интересуват, и да получи идеи за правилна ориентация на поведението си. Силната убедителност, с която се отличава този труд, произтича от обстоятелството, че материалът не е написан абстрактно, нравоучително, а на базата на конкретния опит на автора като дългогодишен ръководител на семейна и сексуална консултация в гр. Карлмарксщадт, както и въз основа на редица анкетни и други проучвания.
Научната разработка, а наред с това и ясното популярно изложение правят книгата не само полезна за масовия читател, но много ценно ръководство и за лекаря, който има задълженията да съдействува за половото възпитание на хората. И не само това — тя му дава възможност да навлиза по-дълбоко в душевността на невротично болните, потърсили съвет и помощ от него.
Заслужава особено дебело да се подчертае, че книгата на д-р Шнабл е написана от позициите на комунистическата нравственост и е пропита с голяма любов към човека, висока етичност и една ясна и убедителна тенденция за запазване и укрепване на семейството.
Няма никакво съмнение, че „Мъжът и жената интимно“ ще бъде приета много добре от читателите и ще допринесе за сексуалното възпитание на трудещите се и младежта.
ПРЕДПОЧИТАНИЯ И ФЕТИШИЗЪМ
Делението на девиациите според проявите им често пъти разкрива не същността на нещата, а само един външен и незначителен симптом, който не позволява да се правят сериозни изводи за тежестта на отклонението. Въпреки това е необходимо да се отделят някои от най-честите девиантни начини на поведение; от една страна, не е съвсем случайно, че при едного те изглеждат по един начин, а при другиго — по друг; от друга страна, за целите на профилактиката е необходимо да се даде конкретна картина на тези сексуални отклонения.
Изхождаме от нормалните разновидности на сексуалната игра, защото — повтарям още веднъж — между нормата и девиантното поведение съществуват много преходни състояния. Освен това девиацията не съдържа нищо ново. От онези елементи, които се намират като фини следи и в нормалната сексуалност, изпъкват отделни, избуяват, задушават здравото и го убиват.
Започваме с фетишизма, защото той най-лесно може да се обясни и изведе от склонностите, присъщи на нормалната сексуалност.
Влюбеният трудно може да каже какво точно го е очаровало. Той мисли, че това е бил човекът като цяло. Но многостранността на една личност не може да бъде обхваната толкова бързо, колкото пламва любовта. В началото ни привличат отделни особености. Едва по-късно се разкриват други предимства, които засилват влечението. В същност всеки човек предпочита цяла система от свойства, които му се струват особено привлекателни в личност от другия пол. Не е необходимо те да му бъдат дотолкова ясни, че да може да ги изброи, ако бъде попитан. Те се сливат в един общ образ, който той смята за „свой тип“.
Наистина една или друга характерна черта на партньора обикновено привързва особено силно. Обаче човек е фетишист, обожаващ краката, гърдите, скута, седалището, ходилото или косата, ако желае страстно само отделни части на тялото, а не човека, който ги притежава в желания вид.
Думата „фетишизъм“ произхожда от португалската дума feiticao и означава „вълшебство“, издигане в култ на свещен предмет, широко разпространено сред първобитните народи. Научният термин „фетишизъм“ е въведен през 1887 г. от французина Бине за сексуалното влечение към част от тялото или към неодушевен предмет.
За „малък“ или „лъжлив“ фетишизъм се говори, когато една телесна особеност, някаква част от облеклото или вещ възбужда само ако принадлежи на любимия човек. Съществуват многобройни степени и посоки на желанието. Само тъпи хора не намират у любимия човек нищо особено, индивидуално, което да пленява тяхната чувственост — мелодията на гласа й, неповторимият аромат на тялото й, съчетан с нейния особен парфюм, една дреха, която съвсем го влудява, една ефирна блузка, в която тя излъчва такава особена прелест, че той едва може да устои. Ако липсваха такива предпочитания, всеки би се харесвал еднакво; нищо, което напомня за любимата, не би ни радвало; животът би бил безцветен и скучен.
Най-важното е какво преобладава. Ако предпочитаните елементи са излезли толкова напред, че личността е станала просто придатък, човекът вече затъва в девиацията; такъв е случаят, когато един мъж търси само носителка на своя фетиш.
Скокът в истинския фетишизъм е направен, когато фетишът е станал единствена и крайна цел на сексуалната потребност, а човекът — неитересна, излишна, вече непотребна притурка.
По-раншни изследователи на сексуалността съставиха цял паноптикум на фетишите. Тук ние можем да изброим само най-важните от множеството сексуални фетиши. Преди всичко трябва да споменем голямата група на фетишистите към бельо; те най-често се въодушевяват от дамско долно бельо — не от облечената в него жена (което би било разбираемо), а от лежащото в скрина бельо. Простряното да съхне носено бельо им действува по-силно от новото. Затова много фетишисти към бельо рано или късно стигат до подсъдимата скамейка. Те крадат своите фетиши от сушилните помещения и от обществените бани. Повечето от тях са „специализирани“ на блузи или дамско трико, мнозина — на сутиени; те правят големи сбирки от плячката и я използуват след кражбата или по-късно за мастурбация. Някои от тях притежават цялостни музеи на модата в своята специална област. Ако един мъж подарява много често на жена си красиви обувки и се радва на обутите й крака, това още не значи, че той е фетишист към обувки. Съвсем друго е, когато самите обувки му доставят повече удоволствие, отколкото краката и притежателката им. Това важи и за фетишизма към чорапи и кожи.