Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Сексуалните деяния с полово узряващи момичета са многобройни и трябва да се предотвратяват с всички възможни средства. Те са неморални, но не и педофилни деяния, защото влечението е насочено към една развита личност от другия пол. Дали мъжът се впуска в такива отношения или ги търси, е въпрос на характер, а не сексуална патология.

Но да се върнем към истинските педофили. На някои от тях не могат да се отрекат истинска любов към децата и сериозни педагогически усилия. Голяма част от педофилите работят в областта на образованието, но само в изключителни случаи се насочват натам по девиантни сексуални мотиви. За тях работата с децата представлява един непрекъснат експеримент. Те се пренасят напълно в света на детските изживявания, мислят, чувствуват заедно с тях и знаят как да ги въодушевят, да бъдат напълно приети поради неуморната си и изпълнена с разбиране работа.

В края на краищата възрастният се идентифицира напълно с дете, влиза в нереалната роля на „партньор“ и се залавя за нея, преди всичко когато детето откликва. Такива мъже никога не предприемат насилие. Повечето се задоволяват с опипване на детето или му показват члена си. Често педофилни действия се извършват и от недевиантни мъже, които не са в състояние да създадат нормално партньорство поради характерови особености или житейски обстоятелства. Много педофили могат да водят нормален брачен живот въпреки абнормните си склонности.

Как педофилът ще се доближи до детето и какво ще прави с него, зависи от професионалните условия и от мястото. Вариантите обикновено са малко: извършителят прилага винаги своите любими и изпробвани трикове. Детето бива прегръщано „приятелски“, притискано, галено по краката, вземано в скута. Някои учители педофили твърде усърдно помагат с ръце при гимнастика, преглеждат гениталите им „от хигиенни съображения“, къпят и мият децата лично преди влизането в плувния басейн. Имал съм случаи да наблюдавам престъпници, които са се съвокуплявали редовно с момичета и даже със собствената си дъщеря и които са се опитвали да заблуждават не само своите жертви, но и съда, че правели това с намерението „да им покажат нагледно“ и да ги предпазят от морални опасности. Някои такива мъже предлагат на заети майки услугите си да наглеждат и се грижат за децата им и биват хвалени години наред за готовността им да помагат. С малки подаръци те привързват децата към себе си и им стават все по-близки. Някои ги омотават в разговори със сексуално съдържание, събуждат любопитството им, показват им анатомични или порнографии снимки и накрая — собствения си член. Те мастурбират пред децата, карат ги даже да извършват такива действия на тях и уж случайно докосват половите им органи. До опит да се извърши съвокупление се стига рядко, но почти винаги след грубо развратни действия те учат децата, особено по-големите, да не казват никому и ги заплашват: ако нещо издрънкат, ще бъдат изпратени в приют. Две трети от пострадалите деца не са оказали съпротива, а още по-голяма част от тях не намират смелост да се доверят на родителите си или на други възрастни. Без съмнение това е „заслуга“ на възпитателите, които са били неспособни да създадат необходимата основа за доверие и са останали слепи за духовните процеси у своите деца. Между децата, с които е било злоупотребено и които всичко са позволявали и са го скривали или дори активно са съдействували, се намират много повече сексуално непросветени деца, отколкото между онези, които са разказвали преживяното на родителите си. Деца на разстроени семейства, на които им липсва необходимата любов и емоционалната топлина на дома, също попадат по-лесно в ръцете на „чичото“, който предлага заместител на липсващата родителска ласка. Това поставя важни задачи пред сексуалното възпитание. Защо децата да не бъдат предпазени по подходящ начин от домогванията на педофилите? Само биологично обоснованото опровержение на приказката за щъркела не е достатъчно като сексуална просвета преди пубертета.