Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Знайко бързо се върна в ракетата и почна да проверява уреда за безтегловност, но колкото и да го включваше и изключваше, безтегловност не настъпваше.
— Но какво е станало тук? — смутено мърмореше Знайко. — Едно от двете: или енергията, отделяна от лунита, е изчерпана…
— Или какво? — нетърпеливо попита Телескопов.
— Или какво? Какво? — повтаряха струпаните наоколо дребосъчета.
Вместо отговор Знайко грабна уреда, излезе от ракетата и се затича обратно, тоест към предишното място на ракетата.
— Дръжте го! Той сигурно е полудял от мъка! — извика Селдичка.
Инженер Заварко и Телескопов изскочиха от ракетата и хукнаха, да бягат след Знайко.
Като се отдалечи на стотина крачки от ракетата, Знайко включи уреда за безтегловност. Той веднага почувствува, че настъпи безтегловност й в същия момент забеляза, че тичащите след него Заварко и Телескопов се отделиха от повърхността на Луната и се издигнаха нагоре. Знайко видя този фантастичен скок, включи веднага уреда за безтегловност и в резултат на това Заварко и Телескопов отново придобиха тегло, полетяха надолу и се проснаха на лунната повърхност. Ако това се беше случило на Земята, те без съмнение щяха да се осакатят. Но тъй като силата на тежестта тук беше по-малка, те се отърваха, дето се казва, сама с изплашването.
Щом видя, че Заварко и Телескопов бързо скочиха на крака, сякаш не се беше случило нищо, Знайко изтича обратно към ракетата. Всички дребосъчета бяха изтичали към тях и чакаха какво ще им каже той. Но Знайко не им каза нищо. Той прелетя край ракетата, приближи се тичешком до пирамидовидната планина и отново включи уреда за безтегловност. Този път безтегловност не се появи.
— Но какво има, Знайко? — почнаха да го питат другарите му, приближавайки се тичешком до него. Как са обясняваш ти всичко това?
— Какво има тук за обясняване? — разтвори ръце Знайко. — Сами видяхте, че там, далеч от планината, уредът за безтегловност действува. Значи енергията на лунита не е изчерпана, тук близо до планината, той губи силата си. Не значи ли това, че някъде наблизо се намира вещество, което поглъща отделяната от лунита енергия и не допуска появяването на безтегловност?
Без да го изслуша докрай, професор Телескопов се спусна към Знайко и почна да го прегръща.
— Няма никакво съмнение, че това е точно така, скъпи ми приятелю! — извика той. — Вие, драги мой, сте велик учен! На вас принадлежи честта за откриването не само на лунита, но и на антилунита: така предлагам да наречем това ново вещество;
— Това вещество обаче все още не е открито! — възрази Знайко.
— Открито е, драги мой, открито е! — каза Телескопов. — Вие открихте антилунита, тъй да се каже, теоретически. Сега ни остава само да докажем на практика неговото съществование. Та нали именно така са ставали толкова открития в науката. Теорията винаги осветлява пътя на практиката. Без нея тя нищо не би струвала!
— Но къде може да се намира този антилунит? — попита Кубчо. — Къде да го търсим?
— Той може да се крие някъде под нас, в недрата на Луната, или в сърцето на ей тази планина. Безтегловността изчезва не случайно близо до нея — рече Знайко.
— Тогава трябва да го търсим! — извика Заварко. — Трябва по-скоро да грабнем лопатите и да почнем да копаем. Защо стоим още?
— За съжаление трябва да охладя вашия жар — каза Селдичка. — Кажете ми, моля ви се, защо е това бързане? За какво ви е потрябвало още сега да копаете?
— Е, за да намерим антилунита, разбира се — каза Заварко.
— А за какво ви е антилунита?
— Как така „за какво“? За да унищожаваме безтегловността.
— На нас, мили мои, ни трябва не да унищожаваме безтегловността, а, напротив, да я създаваме — рече Селдичка. — Без да действува безтегловността, ние не можем мръдна ракетата от мястото й, а следователно няма да можем да полетим, за да търсим Незнайко и Шишко.
— Въпросът за Незнайко и Шишко ще трябва малко да се поотложи — отговори професор Телескопов. — Въпреки че сега още ние не знаем точно каква полза ще имаме от антилунита, трябва да потърсим това странно вещество. Длъжни сме да действуваме преди всичко в интерес на науката. Науката изисква жертви.
— Какви са тези жертви? — намеси се в разговора Фуксия. — Според вас, ние трябва да принесем Незнайко в жертва на науката, така ли? Това няма да го бъде! Най-напред ще намерим нашите изгубени приятели, а после можете да търсите, колкото си щете, вашия антилунит!
— Вижте я вие нея! — извика Телескопов, като посочи с пръст Фуксия. — Антилунитът е толкова наш, колкото и ваш. Не е културно да се говори така.
— Не е културно да се сочат с пръст другите? — каза Селдичка.