Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Знайко видя тези рисковани скокове и разбра, че е сгрешил, като е взел Заварко на Луната. Той веднага му заповяда да се върне в ракетата, но Заварко не обърна никакво внимание на думите му и продължи да се премята.
— Такова нарушение на дисциплината е недопустимо в космоса! — сърдито измърмори Знайко. — Почакай малко, аз ще те затворя в ракетата и ще те науча как се скача!
В същия момент Знайко забеляза встрани от пътечката космическия ботуш, който се беше изхлузил от крака на Шишко, когато той тичаше от пещерата към ракетата. Знайко дори не разбра веднага какъв е този предмет, но след като го вдигна, видя, че това е чисто и просто едно ботушче от скафандър.
Кубчо, Палитро, Телескопов и Заварко видяха, че Знайко вдига нещо от земята и веднага дотичаха.
— Другари, намираме се на верен път! — извика Знайко, като им показа ботуша. — Това доказва, че Незнайко и Шишко са минали оттук. Ботушът не може да дойде сам на това място. Продължаваме търсенето!
Заварко внезапно грабна ботуша от Незнайко, набучи го на върха на алпийската си тояга, повдигна го и хукна напред, размахвайки ботуша като знаме. Знайко само поклати глава при вида на тази лудория.
Скоро пътешествениците се намериха в пещерата, образувана в склона на пирамидообразната планина. Те влязоха навътре, стигнаха до залата с ледените сталактити и решиха да я претърсят внимателно. Дребосъчетата се разпръснаха между исполинските ледени шушулки, които висяха отгоре, и скоро Палитро успя да открие втория космически ботуш на Шишко.
— Още един ботуш! — извика Палитро, като размаха находката.
Знайко и всички останали се затичаха към него.
— Двете ни находки означават, че скоро ще открием и собственика на ботушите — рече Знайко. — Напред, другари!
Всички продължиха да напредват и скоро се намериха в тунела с леденото дъно. Знайко забеляза, че то е наклонено, и заповяда на другарите си да се завържат взаимно, както правят алпинистите, когато минават през ледници. Това беше извършено тъкмо навреме. Щом се завързаха с въжето и тръгнаха отново, Заварко, който вървеше пръв, се плъзна по леда, падна на гръб и полетя надолу. Въжето веднага се опъна и помъкна след него и останалите пътешественици.
— Не мърдайте от местата си! Стойте! — извика Знайко. — Забивайте тоягите в леда!
Всички почнаха да забиват стоманените острия на тоягите си в леда. Това прекъсна падането. Знайко придърпа с въжето към себе си Заварко и нареди да го вържат най-отзад, като не му позволяват да излиза напред.
Скоро наклонът на тунела стана толкова стръмен, че Знайко не посмя да продължи спускането.
— По-нататък не бива да слизаме всички — каза той. — Трябва да спуснем някого сам.
— Спуснете мене — предложи Лупов. — Може би ще видя нещо с телескопа си.
Знайко каза на спътниците си да изсекат в леда стъпала, свърза една за друга всички връзки от капронов шнур така, че се получи дълго въженце. Края на това въженце той завърза за колана на Лупов и го накара предпазливо да започне да се спуска надолу. Останалите космонавти стояха на ледените стъпала и постепенно отпускаха въженцето, като внимаваха то да не се изплъзне от ръцете им.
Лупов съобщаваше по радиотелефона своите впечатления на останалите горе космонавти.
— Наклонът на тунела става все по-голям и по-голям! — викаше той. — Стените се разширяват… Наклонът е почти отвесен… Виждам отпред светлина!… Наклонът стана съвсем отвесен… Вися над бездна. Долу е мъгла, облаци… Нещо се вижда през разпокъсаните облаци…
— Кажи какво виждаш?! — извика Знайко, изгаряйки от нетърпение.
— Виждам нещо, само че не мога да разбера какво е — отвърна Лупов. — Нещо неясно. Ей сега ще се опитам да го разгледам с телескопа.
Той дълго не даваше никакви признаци на живот. Най-после извика:
— Земя!… Ура! Виждам земя!… Виждам река! Виждам зелена ливада! Виждам дървета!… Гора!
Той замълча, но след няколко минути гласът му отново се чу:
— Ура!! Виждам къщи! Някакво населено място! Ура!
— Ура-а-а! — извикаха Знайко и Телескопов, а след тях и останалите дребосъчета.