Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Предположението на лунните астрономи беше вярно. Знайко, Фуксия и Селдичка се бяха споразумели предварително, че няма да се прилуняват, докато не открият на лунната повърхност космическия кораб, с който бяха дошли Незнайко и Шишко. Те знаеха, че този кораб трябва да се търси в района на лунното Море на яснотата, но трябваше все пак да направят не по-малко от двадесет обиколки около Луната, докато успеят да открият ракетата, която стърчеше самотно до брега на вкамененото море.
Космонавтите извършиха още няколко обиколки по същата орбита и установиха точното местоположение на ракетата върху лунната повърхност. След това те направиха необходимите изчисления и пуснаха в действие саморегулиращата се електронна машина, която включи в нужния момент спирачния механизъм. Прилуняването стана с най-голяма точност и новата ракета кацна на повърхността на Луната, недалеч от старата.
Освен Знайко, Фуксия и Селдичка в екипажа на въздушния кораб влизаха техниците Винтчо и Болтчо, професор Телескопов, астрономът Лупов, инженер Заварко, архитектът Кубчо, художникът Палитро, музикантът Гусльо и доктор Хапчев.
Щом ракетата се прилуни, Знайко, който беше командир на космическия кораб, заповяда на четиримата космонавти Винтчо, Болтчо, Фуксия и Селдичка да облекат космически скафандри и да се отправят на разузнаване.
Първото нещо, което трябваше да направи разузнавателният отряд, беше да обследва ракетата НИШ (така се условиха да наричат ракетата, с която бяха летели дотук Незнайко и Шишко, за разлика от втората ракета, която решиха да нарекат съкратено ФИС — в чест на главните й конструктори Фуксия и Селдичка).
Космонавтите от разузнавателния отряд облякоха скафандрите си и начело със Знайко се отправиха към ракетата НИШ. Те влязоха вътре, претърсиха грижливо всички каюти, кабини, камери и други второстепенни помещения и се убедиха, че Незнайко и Шишко не са в ракетата. Заедно с това те откриха, че са изчезнали два скафандъра. От вниманието на разузнавачите не избягна и това, че всички продукти в хранителната камера бяха изядени до трошица. Ето защо Знайко и неговите спътници дойдоха до извода, че Незнайко и Шишко са останали в ракетата, докато са привършили всички хранителни запаси, а след това са решили да напуснат убежището си и да тръгнат да търсят храна.
Знайко нареди на Фуксия и Селдичка, както и на Винтчо и Болтчо да проверят внимателно всички механизми и да направят подробен опис на необходимите поправки. След това той напусна ракетата. Когато се озова на повърхността на Луната, Знайко започна да се оглежда наоколо, опитвайки се да разбере в каква посока са могли да тръгнат Незнайко и Шишко. Право пред него се простираше равнина, напомняща неподвижно застинало море, в дъното на което се виждаха огненочервени планини. Надясно се издигаха също такива планини, а наляво чак до хоризонта се нижеха вкаменени вълни. Той се обърна назад и видя други планини, които му заприличаха на сапунена пяна или на стелещи се по земята облаци. По върховете на тези планини блестяха огромни късове планински кристал. Недалеч от струпаните облачни планини се виждаше огромна пирамидовидна или конусообразна планина. От възвишението, на което се намираше Знайко, към подножието й водеше светла и права като слънчев лъч пътечка.
„Ако наистина са се отправили нанякъде, след като са напуснали ракетата, то те непременно са тръгнали по тази пътечка“ — помисли си Знайко.
Щом дойде до това заключение, той веднага заповяда по радиотелефона на Кубчо, Палитро, Телескопов, Лупов и Заварко да вземат със себе си приспособления за катерене по скали и да тръгнат след него към пирамидовидната планина.
Кубчо, Палитро, Телескопов, Лупов и Заварко веднага намъкнаха скафандрите. Всеки от тях взе в ръка алпийска тояга, закачи на колана си ледосекач и връзка здрав капронов шнур. Освен всичко това Лупов сложи на гърба си телескопа, с който обикновено не се разделяше.
Кубчо, Палитро, Телескопов и Лупов излязоха от ракетата и закрачиха по лунната пътечка, като бързаха по-скоро да настигнат Знайко, който вървеше пред тях. Колкото се отнася до Заварко, този тип, щом се измъкна от шлюзовата камера, направи безразборно няколко скока около ракетата, сякаш се опитваше да я прескочи, а след това се затича по пътечката, и то толкова бързо, че с няколко скока надмина Знайко. Заварко знаеше прекрасно, че на Луната всеки трябва да пести силите си и да си съгласува движенията, защото теглото на дребосъчетата тук е шест пъти по-малко, отколкото на Земята. Заварко обаче беше дребосъче, което и на Земята не можеше да седи спокойно. Когато се намери на Луната, той веднага се почувствува обхванат от непреодолимо желание да бяга, да скача, да се премята презглава, да лети — с една дума, да постъпва съвсем безразсъдно. Може би това беше проява, дължаща се на действието, което оказва намаленото тегло върху психиката на дребосъчетата.