Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
— Спокойно, глупак такъв! — сгълчи той ранения. — Опитвам се да ти помогна. Искаш ли вода?
— Вода… — отвърна му марсиецът.
Друз наля от скъпоценната течност в попадналия му под ръка шлем и го подаде на ранения. Чак тогава онзи отвори жълто-зеленикавите си очи, които според римлянина приличаха повече на змийски, отколкото на човешки. За марсите се знаеше, че почитат змиите, че танцуват с тях, учат се да ги хипнотизират и дори ги целували в устата. Като гледаше очите на ранения пред себе си, Друз си каза, че нищо чудно всички тези легенди да се окажат истина.
— Квинт Попедий Силон — промълви марсиецът. — Някакъв гаден ируматор, осем стъпки висок, ме изненада отзад — затвори той отново очите си; по окървавените му страни се изтърколиха две сълзи. — Хората ми… всички са мъртви, нали?
— Страхувам се, че да — рече му тихичко Друз. — Както и моите… Както и всички, ако не ме лъжат очите. Казвам се Марк Ливий Друз. А сега стискай със зъби, защото ще ти сваля кожената дреха.
Благодарение на вълнената туника, която мечът на германеца буквално бе напъхал в раната, кръвотечението беше спряло от само себе си; Друз усещаше как между пръстите му пукат счупени ребра, но бронята, твърдата кожа под нея и гръдният кош на пострадалия бяха спрели навреме острието и то не бе засегнало никой по-важен орган.
— Ще живееш — опита се да успокои марсиеца Друз. — Ако те подхвана, дали ще можеш да се изправиш? Малко по-нататък ме чака един другар от легиона. Ще трябва да те оставя тук сам и ти да дойдеш при нас, когато можеш, или още сега да те вдигна и да те взема със себе си.
Поради вятъра още един кичур коса падна върху болезнената цицина и Друз не се стърпя и пак извика.
Квинт Попедий Силон се замисли как ще е най-добре да постъпи.
— В състоянието, в което съм, не можеш да направиш нищо повече за мен. Виж дали ще намериш някъде камата ми. Ще отрежа парче от туниката си и ще се помъча да превържа раната си. В този вонящ Тартар не мога да й позволя отново да закърви.
Друз му подаде камата и понечи да се отдалечи.
— Къде ще те намеря? — подвикна подире му Силон.
— Все нататък, където е моят легион — отговори му Друз.
Серторий все още беше в съзнание. Отпи от водата и с известни усилия успя да седне. От тримата със Силон той беше пострадал най-много и беше явно, че без помощта на марсиеца Друз няма да може сам да го повдигне. Докато чакаха, Друз се облегна върху труповете край Серторий и си почина. Силон се появи чак след час. Слънцето вече се беше вдигнало високо в небето и напичаше полето.
— Двамата с теб ще трябва да отнесем Квинт Серторий по-далеч от мъртвите, за да предпазим, доколкото можем крака му от инфекция — обясни Силон. — Предлагам да му потърсим някое сенчесто местенце и да видим дали няма да открием още живи воини.
Цялата тази работа им отне много време, защото никой от тримата не можеше да се движи, без постоянно да се спира заради болката. Най-накрая Серторий беше оставен встрани от полесражението, където можеше да се чувства сравнително удобно, а Друз и Силон се захванаха да претърсват полето за други оцелели. Само след няколко минути на Друз му призля от гледката на толкова мъртъвци, пък и вонята ставаше все по-нетърпима. Той се сви на кълбо, смъкна се на колене в праха и крещейки от болка заради подутата си глава, изповръща цялото съдържание на стомаха си. Силон, който се беше посъвзел донякъде, клекна до другаря си, за да направи същото, а магарето търпеливо ги изчака.
Силон се наведе над Друз и внимателно прегледа главата му.
— Ако мислиш, че ще понесеш болката, Марк Ливий — изсумтя той, — мисля, че мога да ти помогна. Ще разрежа с ножа си кожата при подутото място и ще изпусна малко от насъбралата се кръв. Съгласен ли си да опитам?
— Ако ще и срещу лернейската хидра бих излязъл, само и само да ми се махне това чудо от главата! — задъхваше се от болка Друз.
Преди да натисне с острието на ножа си цицината, Силон първо промърмори под носа си някакво заклинание на език, за който Друз можеше да каже само, че е много древен. Във всеки случай, доколкото познаваше езиците в Италия, това не беше оскански. Изведнъж му мина през ума, че марсиецът повтаря някаква молитва към змиите, и колкото странно да изглежда, Друз се почувства обнадежден, сякаш нечия могъща сила щеше да му помогне.
Още при първия допир с ножа римлянинът се строполи на земята в безсъзнание. В това време Силон изстиска с ръце колкото можа кръв и лимфа от подутото място и като отряза парче плат от туниката на Друз, избърса лицето му. След това си отряза още едно парче за самия себе си и превърза отново раната си. След миг Друз се раздвижи и отвори очи.