Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
Най-важната личност в Араузио беше местният галски първенец Марк Антоний Меминий, приел това римско име в чест на един от фамилията на Марк Антониите, който седемнайсет години по-рано му бе издействал жадуваното римско гражданство като награда за услугите, които галът бе направил на армията на Гней Домиций Ахенобарб. Въодушевен от оказаната му чест и лично подпомогнат от патрона си Марк Антоний, местният големец си беше извоювал търговски концесии из цяла Трансалпийска Галия и водеше голяма част от търговията на провинцията с Римска Италия. Не ще и дума, че благодарение на това Марк Антоний Меминий беше познал голямо благополучие. В момента беше и най-висшият римски магистрат в града и в продължение на няколко дни се бе опитвал да убеди съгражданите си да останат по домовете си поне докато се разбере какъв е изходът от битката на север от Араузио. Макар и тези му опити да се бяха оказали неуспешни, той самият бе предпочел да остане у дома си, без да забравя, разбира се, предвидливо да повери децата си на грижата на педагога им, да зарови златото си и да прикрие входа към избата си с тежка каменна плоча. Жена му беше заявила, че иска да бъде с мъжа си, вместо да бяга с децата си, така че двамата, заедно с шепа предани роби, бяха единствените жители на Араузио, останали да треперят у дома си, вслушвайки се в злокобната какофония, която се носеше откъм близкия римски лагер. Какофония, която продължи твърде кратко, за да не ги изпълни с ужас.
След като цял ден в града не се появи никой, римлянин или германец, Меминий прати един от робите си да разбере какво точно се е случило и все още се опитваше да се съвземе от преживяния шок след завръщането му, когато в града пристигнаха няколко висши римски офицери, спасили кожата си с паническо бягство. Ставаше дума за Гней Малий Максим и още шепа негови приближени, които се държаха повече като животни, водени на заколение, отколкото като достойни държавни мъже; това впечатление у Меминий само се допълни от поведението на сина на Метел Нумидик, който през цялото време се навърташе около тях като някое овчарско куче, натоварено да пази стадото. Меминий и жена му излязоха лично да посрещнат спасилите се от клането и да ги заведат във вилата си, където им поднесоха храна и вино и се опитаха да разберат от несвързаните им приказки какво точно се е случило. Но опитите им да изкопчат нещо от гостите се оказаха напразни; единственият от офицерите, който не си беше изгубил съвсем ума, сиреч Прасчо Младши, за няколко часа беше развил жесток говорен дефект и с мъка свързваше две думи в изречение, а самият Меминий и жена му слабо говореха латински и не разбираха думичка гръцки.
В следващите два дни до Араузио се дотътриха още римляни, малко на брой, при това все офицери. Един центурион успя да съобщи, че на западния бряг на реката са се скрили няколко хиляди оцелели войници, които сега блуждаели като духове из горите. Последен пристигна Цепион, придружен от сина си Цепион Младши, на когото се беше натъкнал при лутанията си по западния бряг на Родан. Когато обаче Цепион разбра, че в къщата на Меминий се е приютил консулът Малий Максим, той отказа да остане и час в града и като взе сина си със себе си, потегли направо към Рим. Меминий му даде две двуколки, теглени от по четири мулета, храна и кочияши, и го изпрати по живо по здраво.
В продължение на два дни Малий Максим беше изпаднал в пълно умопомрачение заради гибелта на двамата си сина, та чак на третия се сети да попита къде са шестимата сенатори; дотогава Меминий не беше и чувал за тях, но когато Малий Максим настоя да се организира издирването им, Меминий открито отказа, страхувайки се хората му да не се сблъскат с германи, ако се покажат на бойното поле. Единственото, което го занимаваше в момента, бе как най-бързо да приготви себе си, жена си и неколцината си неканени гости за скорошно отпътуване по следите на съгражданите му.
Ето какво беше положението, когато в Араузио пристигна германският преводач. Първата му работа, разбира се, бе да се отбие у Марк Меминий, комуто беше нужен само един поглед да разбере, че непознатият носи важни новини. За нещастие обаче и двамата говореха твърде развален латински, та не можеха да се разберат, а на Меминий дори не му мина през ума да представи новодошлия на консула Малий Максим. Вместо това го настани в къщата си и го помоли да изчака да се появи човек, който хем да му разбира езика, хем да не си е изгубил напълно ума като всички онези, които беше приемал в последните два дни.