Мъглите на Авалон (Том 2)

— Аз винаги съм те имал за много красива жена — упорстваше Авалох и отново протегна ръка, за да погали рамото й, а после се опита да я пъхне под набързо завързания ръкав на роклята й. Тя се отдръпна отново и той изръмжа: — Я не ми се прави на девица! При Аколон ли беше или при Увейн, или може би при двамата?

Тя го изгледа стъписано:

— Увейн е мой син! Той не помни друга майка, освен мен!

— Да не искаш да повярвам, че това би те възпряло, лейди Моргана? Всички в двора на Артур знаеха, че си била любовница на Ланселет и си се опитала да го отнемеш от кралицата, че си споделяла и постелята на Мерлин, че не си се посвенила дори да се любиш с едноутробния си брат и че той, кралят, затова те отпрати от двора си, та да не го изкушаваш да отстъпва от християнския морал — ти ли би се отказала да спиш със заварения си син? Има ли Уриенс представа каква блудница е довел под покрива си — жена, която не се спира дори пред кръвосмешение?

— Уриенс знае за мен всичко, което му трябва да знае — отвърна Моргана и сама се учуди на спокойния си тон. — Що се отнася до Мерлин, и двамата бяхме тогава свободни и не ни интересуваше какъв е порядъкът в един християнски двор. Баща ти беше напълно наясно и ми прости тази връзка. Никои, освен него няма право да ми отправя упреци за поведението ми оттогава насам, а ако той стори това, ще отговарям пред него, но не и пред теб, сър Авалох. А сега смятам да се прибера в стаята си и те съветвам да сториш същото.

— Значи ти се опитваш да ме накараш да приема езическите нрави на Авалон? — изръмжа още по-застрашително Авалох. — Как смееш, уличница такава… — той я сграбчи отново и започна да мачка устните й със своите. Моргана заби веднага пръсти в стомаха му, той изпъшка и я пусна. Тя каза гневно:

— В нищо не искам да те убеждавам. Не съм длъжна да отговарям пред теб за поведението си, а пък ако се опиташ да говориш с Уриенс, аз ще му кажа, че си посегнал на мен, съпругата на баща ти, и тогава ще видим кому ще повярва.

Авалох се разяри съвсем:

— Знай едно, лейди, можеш да се подмилкваш на баща ми колкото си щеш, но той е вече стар, и един ден, когато аз стана крал на тази земя, няма да има милост за тези, които останаха живи само защото баща ми не можа да забрави, че е бил белязан със знака на змиите!

— Прекрасно, няма що — отбеляза презрително Моргана. — Първо се опитваш да насилиш жената на баща си, а после се хвалиш какъв християнски крал ще станеш, когато баща ти умре и земите му станат твои!

— Ти си виновна, защото ме омагьоса — блудница!

Моргана се разсмя невъздържано.

— Аз да те омагьосам? И защо? Авалох, ако изведнъж всички мъже изчезнат от лицето на земята и останеш само ти, по-скоро бих предпочела да деля легло с някое от дворните кучета! Да, баща ти може дори да ми бъде дядо, но все пак винаги ще предпочета да спя с него, а не с теб! Да не мислиш, че завиждам на Малин, като знам, че всеки път, когато слезеш в селото по големите празници, тя започва да пее? Река ли да те омагьосам, то няма да бъде, за да се насладя на мъжествеността ти, а за да я унищожа! Така че махни ръцете си от мен и върви при някоя, която би те понесла, но имай предвид — осмелиш ли се още веднъж да ми посегнеш, ще забравиш, че си бил мъж!