Бялата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-081-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Бялата кралица». Краткое содержание книги:
Освен това не е присъщо на Ричард да се откаже от работа, която трябва да бъде свършена. Когато той и братята му решиха, че бедният крал Хенри трябва да умре, тримата се събраха пред вратата му и влязоха заедно, с мрачни лица, но с твърда решимост. Те са принцове на Йорк: те не възразяват срещу коварните дела, но не ги оставят на други, вършат ги сами. Да поеме риска, изпращайки друг да убие двама невинни принцове по кръв, да подкупи стражите, да скрие телата — това би било непоносимо за Ричард. Виждала съм го как убива: направо, без предупреждение, но открито, без срам. Човекът, който обезглави сър Уилям Хейстингс върху един пън, би затиснал с възглавница лицето на едно малко момче, без да му мигне окото. Ако това е трябвало да се свърши, готова съм да се закълна, че би предпочел да го стори сам. Най-малкото, щеше да даде заповедта и да гледа, за да е сигурен, че тя ще бъде изпълнена.
Всичко това трябва да ме убеди, че сър Джон от Райгейт греши и моят син Едуард е още жив. Но отново и отново, докато се обръщам към прозореца и хвърлям поглед надолу към реката в тъмнината и мъглата, се питам дали не греша, дали не греша във всичко, дори в доверието си в Мелузина. Навярно Ричард е успял да намери някой, който да убие момчетата. Навярно Едуард е мъртъв и навярно аз съм изгубила Зрението. Просто не знам. Навярно вече не зная нищо.
В ранните часове на утрото вече не мога да понеса да остана сама дори миг повече и изпращам човек да доведе при мен д-р Луис. Казвам им да го събудят и да го измъкнат от леглото, защото съм тежко болна. По времето, когато стражите го пускат да влезе, лъжата ми вече започва да става истина, защото ме обзема треска, породена от мислите, които измъчват ума ми.
— Ваша светлост? — пита той предпазливо.
В светлината на свещта изглеждам изтощена и изпита, косата ми е прибрана в хлабава плитка, робата се е усукала около тялото ми.
— Трябва да изпратите ваши слуги, доверени мъже, в Тауър да пазят сина ми Едуард, тъй като не можем да го измъкнем — казвам направо. — Лейди Маргарет трябва да използва влиянието си, трябва да използва името на съпруга си, за да се погрижи синовете ми да бъдат добре пазени. Те са в опасност. Те са в страшна опасност.
— Новини ли имате?
— Разпространява се слух, че моите момчета са мъртви — казвам аз.
Той не показва изненада.
— Да пази Бог, ваша светлост, но се опасявам, че е нещо повече от слух. Стана така, както ни предупреждаваше Бъкингамският херцог. Той каза, че мнимият крал ще убие племенниците си, за да превземе трона.
Отдръпвам се, съвсем леко, сякаш съм протегнала ръка и съм видяла някоя змия да се припича на слънце точно на мястото, което съм се готвела да докосна.
— Да — казвам, внезапно заставайки нащрек. — Точно това чух и този, който го каза, беше пратеник на Бъкингамския херцог.
Той се прекръства.
— Бог да ни е на помощ.
— Но се надявам, че делото още не е сторено, и се надявам да го предотвратя.
Той кимва.
— Уви, боя се, че може би сме твърде закъснели, и че вече сме ги изгубили. Ваша светлост, скърбя за вас с цялото си сърце.
— Благодаря ви за съчувствието — казвам въздържано. Слепоочията ми пулсират. Не мога да мисля. Сякаш гледам към змията, а тя отвръща на погледа ми.
— Дай Боже този бунт да унищожи чичото, който можа да стори подобно нещо. Бог ще бъде на наша страна срещу такъв Ирод.
— Ако наистина е бил Ричард.
Той ме поглежда внезапно, сякаш това го стряска, макар да изглеждаше напълно способен да понесе мисълта за убийство на деца.
— Кой друг би могъл да стори такова нещо? Кой друг би имал облага от това? Кой уби сър Уилям Хейстингс и брат ви, и другия ви син? Кой е убиецът на вашите близки и ваш най-лош враг, ваша светлост? Не може да подозирате никой друг!
Усещам как се разтрепервам и сълзите започват да идват: те изгарят очите ми.
— Не знам — казвам колебливо. — Просто изпитвам увереност, че момчето ми не е мъртво. Щях да знам, ако беше загинал. Една майка би разбрала това. Попитайте лейди Маргарет: тя щеше да знае, ако нейният Хенри е мъртъв. Една майка знае. А и във всеки случай, поне моят Ричард е в безопасност.