Бялата кралица

— Ние не сме армия във война! Не ми говори за нелоялност! Какво ще направиш? Ще ме обезглавиш за държавна измяна?

— Ние сме армия във война — казвам простичко. — И ти няма да предадеш мен, нито собственото си положение.

По-близо съм до истината, отколкото си давам сметка, защото ние наистина сме армия в поход и тази нощ ще предприемем първия си ход. Мъжете от Кент се вдигат първи и когато чуват призивите, тези от Съсекс се надигат заедно с тях. Но херцогът на Норфолк, който остава верен на Ричард, повежда войниците си южно от Лондон и нанася поражение на нашата армия. Те не могат да стигнат до другарите си на запад: той препречва единствения път при Гилдфорд. Един човек успява да се промъкне до Лондон, наема малка лодка и идва до шлюза на убежището, под прикритието на мъглата и дъжда.

— Сър Джон — казвам през решетката на портата. Не се осмелявам дори да отворя портата заради скърцането на желязото по мокрия камък, а освен това нямам доверие на никого.

— Дойдох да ви изкажа съчувствието си, ваша светлост — казва той неловко. — И да узная — братята ми и аз искаме да узнаем — дали вашата воля сега е да подкрепим Хенри Тюдор.

— Какво? — питам. — Какво искате да кажете?

— Молехме се за принца, молехме се всеки ден и палехме свещ за него, и всички ние в Райгейт съжаляваме ужасно много, че закъсняхме твърде много да го спасим. Ние…

— Чакайте — казвам настойчиво. — Чакайте. Какво искате да кажете?

Върху едрото му лице изведнъж се изписва ужас.

— О, Бог да ми е на помощ, нима искате да кажете, че не знаете, а аз ви съобщих като истински глупак? — той мачка шапката в ръцете си така, че перото пада в речната вода, която се плиска леко при стълбите. — О, любезна госпожо, аз съм глупак. Трябваше да се уверя… — той нервно хвърля поглед из тъмния коридор зад мен. — Повикайте някоя придворна дама — казва той. — Не припадайте.

Вкопчвам се здраво в решетката, макар че главата ми е замаяна.

— Няма — обещавам му с пресъхнали устни. — Аз не припадам. Нима искате да кажете, че младият крал Едуард е екзекутиран?

Той поклаща глава.

— Мъртъв — това е всичко, което знам. Бог да благослови милото ви лице и да ми прости, че бях този, който ви съобщи такава мрачна вест. Такава лоша вест и тъкмо на мен да се падне да ви я донеса! Когато искахме единствено да узнаем каква е вашата воля сега.

— Не е екзекутиран?

Той поклаща глава.

— Нищо публично. Клетите момчета. Не знаем нищо със сигурност. Само ни казаха, че принцовете са умъртвени, Бог да ги прости, и че бунтът срещу крал Ричард, който все още е узурпатор, ще продължи, но че ще поставим Хенри Тюдор на трона като следващ наследник и като следващ най-подходящ владетел на страната.

Изсмивам се: накъсан, безрадостен звук.

— Синът на Маргарет Боуфорт? Вместо моя?

Той се оглежда наоколо за помощ, уплашен от нотката на безумие в смеха ми.

— Не знаехме. Бяхме дали клетва да освободим принцовете. Всички се събрахме в подкрепа на каузата ви, ваша светлост. Затова не знаем какво би трябвало да направим сега, когато вашите принцове вече ги няма. А хората на Томас Хауард са завардили пътя към лагера на брат ви, затова не можахме да питаме него. Сметнахме за най-добре аз да се измъкна безшумно и да дойда в Лондон да ви попитам.