Бялата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-081-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Бялата кралица». Краткое содержание книги:
— Кой ви каза, че са мъртви?
Той се замисля за миг.
— Беше един мъж от хората на Бъкингамския херцог. Донесе ни злато и оръжия за онези, които нямаха никакви. Каза, че можем да имаме доверие на господаря му, който се бил обърнал срещу мнимия крал Ричард, задето убил момчетата. Каза, че херцогът служел предано на крал Ричард, смятайки го за закрилник на момчетата, но когато научил, че той е убил нашите принцове, в ужаса си се обърнал срещу него. Каза, че херцогът знаел всичко, което мнимият крал правел и казвал, но не могъл да предотврати това убийство — той отново ме поглежда предпазливо. — Бог да пази ваша светлост. Не трябва ли при вас да има някоя придворна дама?
— Пратеникът на херцога ви е казал всичко това?
— Добър човек е: каза ни всичко. И плати на мъжете да изпият по едно за здравето на Бъкингамския херцог. Каза, че мнимият крал Ричард тайно дал заповед за смъртта на момчетата, преди да тръгне на път, и че когато казал на херцога какво е направил, херцогът се заклел, че повече не може да търпи царуването на този убиец, а ще се опълчи срещу крал Ричард, и че всички трябва да се вдигнем срещу този човек, който е готов да убие нашите момчета. От самия херцог би излязъл по-добър крал от Ричард, а и той има право да претендира за трона и така нататък.
Нима не бих разбрала, ако синът ми е мъртъв? Чух реката да пее за брат ми. Ако моят син и наследник, наследникът на моя род, наследникът на престола на Англия беше мъртъв, нима нямате да знам това? Със сигурност синът ми не може да бъде убит на по-малко от три мили от мен и аз да не узная това. Затова не го вярвам. Няма да го повярвам, докато не ми покажат тялото му. Той не е мъртъв. Не мога да повярвам, че е мъртъв. Няма да повярвам, че е мъртъв, докато не го видя в ковчега.
— Чуйте ме — приближавам се до решетките и му заговарям искрено. — Върнете се в Кент и съобщете на другарите си, че трябва да се вдигнат в защита на принцовете, защото моите момчета са още живи. Херцогът греши, кралят не ги е убил. Знам това: аз съм им майка. Кажете им също и че дори Едуард да е мъртъв, брат му Ричард не е с него, а благополучно отпратен. Той е в безопасност, укрива се, ще се върне и ще заеме трона, който му принадлежи. Върнете се в Кент и когато получите заповед да съберете войска и да потеглите, поемете с гордост в сърцето, защото трябва да унищожите мнимия крал Ричард, да освободите моите момчета и да освободите мен.
— А херцогът? — пита той. — А Хенри Тюдор?
Правя гримаса и пропъждам мисълта за онези двамата с махване на ръка.
— Предани съюзници на нашата кауза, сигурна съм — изричам с увереност, каквато вече не чувствам. — Бъдете ми верен, сър Джон, и аз ще си спомня за вас и за всеки един човек, който се бие за мен и синовете ми, когато отново си върна онова, което ми принадлежи.
Той се покланя и, приведен, слиза отново по стълбите, качва се предпазливо в люлеещата се лодка, а после се изгубва в тъмната мъгла над реката. Изчаквам той да изчезне и тихият плясък на веслата да заглъхне, а после поглеждам надолу към тъмните води.
— Херцогът — прошепвам във водите. — Бъкингамският херцог казва на всички, че моите синове са мъртви. Защо би направил това? Когато се закле да ги спаси. Когато изпраща злато и оръжия на бунта. Защо би казал на тези хора, в същия миг, когато ги призовава, че принцовете са мъртви?
Вечерям с момичетата си и с малцината слуги, които са останали с нас в убежището, но не чувам как седемгодишната Ан чете внимателно Библията, нито се присъединявам към Елизабет, когато изпитва момичетата върху онова, което току-що са чули. Също толкова невнимателна съм, колкото Катрин, която е само на четири. Не мога да мисля за нищо освен за това: защо трябва да се разпространяват слухове, че момчетата ми са мъртви?
Изпращам момичетата да си легнат рано: непоносимо ми е да ги слушам как играят карти или пеят канон. През цялата нощ се разхождам нагоре-надолу из стаята си, като пристъпвам по единствената дъска на пода, която не скърца, до прозореца с изглед към реката и обратно в другата посока. Защо му е на Ричард да убива моите момчета сега, когато и без смъртта им постигна всичко, което искаше? Убеди съвета да ги обяви за незаконородени, прокара указ на Парламента, който отрича брака ми. Назова себе си за следващия законен наследник и сам архиепископът положи короната върху тъмнокосата му глава. Болнавата му съпруга Ан е коронясана за кралица на Англия, а синът им е провъзгласен за Уелски принц. Всичко това беше постигнато, след като аз бях затворена в убежище, а синът ми — в тъмница. Ричард възтържествува. Защо би искал смъртта ни? Защо му е нужна смъртта ни сега? И как би се надявал да не бъде обвинен за престъплението, когато всички знаят, че момчетата са поверени на неговите грижи? Всички знаят, че той отведе сина ми Ричард против волята ми: той го стори напълно открито, а сам архиепископът се закле, че нищо лошо няма да му се случи.