Фантом

— Аз…

— Закопчай я за китката си.

Нюбак се подчини. Хари дръпна веригата, за да провери дали железният пръстен е стегнал ръката му.

— Свали пръстена и ми го дай.

— Защо? Той е имитация.

— Защото не е твой.

Нюбак успя да изхлузи пръстена и го подаде на Хари.

— Нищо не знам — заяви той.

— За кое? — попита Хари.

— За онова, което очаквам да ме питаш: за Дубай. Срещал съм се два пъти с него, но ме заведоха с вързани очи и нямам представа как сме стигнали дотам. Двамата му руски наместници идват два пъти седмично за стока, но пред мен никога не са споменавали имена. Виж, ако ти трябват пари…

— Това ли е причината?

— За кое?

— За всичко. Заради парите ли го правиш?

Нюбак премига и сви рамене. Хари мълчеше. По лицето на Нюбак премина изморена усмивка.

— Ти как мислиш, Хари?

И погледна към крака си.

Хари не отговори. Не се нуждаеше от отговора на Нюбак. Не знаеше дали изобщо има желание да го изслуша. Опасяваше се, че обяснението на Нюбак ще предизвика съчувствие у него, а Хари не искаше да разбира нито постъпките му, нито факта, че една на пръв поглед съвсем дребна вродена физическа аномалия би могла да провали живота на момче, отраснало също като него в „Опсал“, и то в добро семейство със същите възможности като родителите на Хари. Няколко костици, разположени по различен начин, оформят ходило, извито навътре, за което е необходима обувка с по-малък размер от другия крак. Pes equinovarus. Конско-варусно стъпало. Защото походката на човек с такава деформация напомня предпазливите стъпки на кон. Подобен недъг те ощетява при заемането на начална позиция и от теб зависи дали ще преодолееш неравния старт, или не. Това те принуждава да се трудиш двойно повече, за да бъдеш атрактивен в очите на останалите, за да спечелиш симпатиите на най-популярните момчета, на най-отракания, който допуска само готини хора около себе си; на момичето зад прозореца, чиито усмивка кара сърцето ти да блъска лудешки, макар да не е предназначена за теб. Куцукайки на кривото си стъпало, Стиг Нюбак си бе проправил съвсем нелош път в живота. И то толкова незабележимо, че Хари изобщо не го помнеше. Беше си уредил прилично съществуване, добро образование, а с много работа — и ръководен пост. Сам бе започнал да задава тона на най-популярното. Но не бе успял да завоюва най-важното: момичето зад прозореца. Тя продължаваше да се усмихва на друг.