Малка звезда
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стела Джелепова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Малка звезда». Краткое содержание книги:
На шестия ден най-сетне се случи. Тура излезе от входа, придружавана от изчадието. Макс стисна бирената бутилка с две ръце и докато минаваха на няколко метра от него, заби поглед в земята, все едно е твърде пиян да надигне глава. Видя ги да се отдалечават по посока метростанцията и почака няколко минути, след което отиде до входа и се качи до апартамента ѝ.
Извади Робан от джоба си с вкочанени пръсти и го притисна към челото си. След това пробва бравата. Вратата не беше заключена. Няколко секунди той само седя, втренчен в широко отвореното жилище, сякаш се боеше около него да не щракне капан. Не беше възможно да е чак такъв късметлия.
Той събра сили и се плъзна в коридора, като затвори вратата зад себе си. Подвикна тихичко:
— Ехо? Има ли някой вкъщи?
Никакъв отговор и никакво време за губене. Започна с компютъра в хола и прехапа устни, като видя, че е изключен. Включи го, като си повтаряше:
— Хайде, хайде, хайде, моля те…
Късметът му измени. Искаше парола. Пробва с „Тура“ и „Тесла“, и няколко други думи. Накрая затропа по клавиатурата: „вървиподяволите“ но и ругатнята не му помогна. Изключи компютъра и се залови да претършува апартамента.
В една чанта в антрето намери каквото търсеше. Разпозна евтиния MP3-плеър от втората му среща с Тура. Взе да се поти под якето, докато търсеше из плейлистите и под името „Терез“ намери „Лети“ плюс още двайсетина песни. Пъхна слушалките в ушите си и разбра — беше попаднал на златна мина.
Терез?
Пъхна плеъра в джоба си и се спря нерешително пред вратата. Момичетата се бяха насочили към метрото, значи разполагаше с известно време.
Терез?
Това сигурно щеше да е единственият му шанс да научи нещо за момичето, обсебило живота му. Разкопча якето, за да се поразхлади, заключи пътната врата отвътре и затърси из жилището с нови очи.
В нощното шкафче, вероятно до леглото на Джери, попадна на папка с документи за продажба на къща. Джери я наследил от родителите си, Ленарт и Лайла Седерштрьом. От описа в папката стана ясно, че са починали на една и съща дата. Името Ленарт Седерштрьом напомняше за нещо на Макс, но не се сещаше какво. Нещо, свързано с музика. Постара се да запомни името.
В чекмеджетата на писалището намери обичайните боклуци. Стари сметки и разписки, документите за „Айдъл“ и неговото собствено първо писмо. Това, което му направи впечатление, докато четеше договора за наема на жилището и извлеченията по сметки, беше, че никъде не попадна и на един документ за Тура. Нищичко — нито от училище или друга институция, нито някакви предмети за спомен.
Нейната стая беше спартанска като в заведения за настаняване на бежанци. Сиди плеър, няколко диска и комикси „Бамсе“. Легло. На нощното шкафче беше оставена лична карта. Макс я взе и я разгледа внимателно.
Ангелика Тура Ларшон. Дотук добре. Но нямаше шанс момичето от снимката да е онази Тура, която той познаваше. Вдигна картата срещу светлината, огледа я от другата страна. Някой я беше подправял. Картата беше надраскана и протрита, но си личеше, че цифрите от рождената дата са пипани.
Ангелика. Тура. Терез.
Нищичко не беше открил за самоличността на момичето, наречено Тура Ларшон, но научи две неща. Първо: определено имаше нещо мътно. Второ: той щеше да го използва за собствена облага.
Беше прекарал в апартамента над час, наближаваше единайсет и повече не биваше да си насилва късмета. Преди да си отиде, се увери, че всичко е както го беше заварил. Затвори пътната врата зад гърба си и се ослуша за шум от стълбището, след което забърза надолу и излезе от входа. Докато вървеше към метрото, забеляза две полицейски коли, паркирани пред магазина, точно до пейката, където той вече нямаше за какво да седи. Работата му тук беше свършена. Беше намерил каквото търсеше, че и отгоре.
Веднага щом се прибра вкъщи, си наля със сигурна ръка чаша уиски, за да празнува. После свали песните от MP3-плеъра на компютъра си и се настани да ги слуша.
Злато. Бяха чисто злато. Поне пет от песните бяха на нивото на „Лети“, останалите също ставаха. Текстовете невинаги бяха върхът, но той не можеше да се сети за шведски музикант, който не би се гордял с такъв платинен албум.
Платинен, да. Вече беше започнал да мисли с такива термини. Файловете от компютъра му трябваше да минат през обработка и да се поразкрасят. Но тук се криеше всичко необходимо за истински бестселър.