Малка звезда

Преди да припадне на дивана, дълго време плака и гали Робан по лъскавата физиономия, молеше го за прошка.

На Коледа се обади на Клара. Тя беше една датчанка, която си мислеше, че е забърсал в Кафето преди около година. Беше се възползвал от датския си — доколкото го знаеше, беше говорил шеговито за родината и после я беше завел у дома. Нещата се бяха развили прекалено лесно и на сбогуване се оказа, че тя очаква да ѝ се плати. Тя си получи парите, а Макс получи телефонен номер.

Макар Клара да бе стара за неговия вкус — около трийсет, — той неведнъж бе разчитал на нея. Понеже не го привличаше особено, се налагаше ръцете или устата да влизат в действие. Пък и така излизаше по-евтино.

Сега тя му разясни, че става дума не само за празник, а и за неудобен час; накратко казано — допълнително петстотин заради работата на връх Коледа. Нямаше как. Макс се нуждаеше от нея.

Докато тя пристигне в апартамента му, Макс вече беше успял да изгълта няколко уискита и беше изпаднал в сантиментално настроение. Опита се да я заговори на датски с детинските изрази, които помнеше, но Клара ясно показа, че просто иска да се свършва по-скоро. Искаше да се прибере при дъщеря си.

Така че Макс се съблече и се настани на креслото. Клара започна да го обработва с ръка. Практиката ѝ беше да не използва уста, ако няма презерватив. Но като за начало трябваше да има на какво да се сложи презерватива. Тя разтриваше и галеше, даже се предаде и заговори насърчително на датски.

Никакво чувство. Никакво вълнение. Нищичко.

Той никога досега не беше изпитвал подобни проблеми с Клара. Напротив. Фактът, че всичко е нагласено поначало и не съдържа никакъв момент на несигурност, го караше да се отпуска и да получава ерекция още при първото докосване. Не и този път. Стана както като гледаше записите си. Нещо в него се беше прекършило след преживяното с Тура Ларшон и в този момент, докато седеше и гледаше безжизнения си член, осъзна, че никога няма да се върне. Беше импотентен.

Клара въздъхна и го погали с пръст.

— Хайде, мечо, усмихни се на Клара.

Макс отблъсна ръката ѝ и отметна глава. Вратът му леко изпука и той внезапно осъзна какво иска.

— Ухапи ме — нареди той.

Клара не реагира и той посочи рамото си.

— Ухапи ме силно. Ето тук.

Клара, която естествено беше запозната с феномена, сви рамене, надвеси се над него и го ухапа. Макс прошепна:

— По-силно.

Тя го ухапа силно, за малко да му пусне кръв и в тялото на Макс се разля нещо меко и приятно. Нареди ѝ да го ухапе на друго място. Тя не искаше повече, но той я помоли да го зашлеви. И после още веднъж, по-силно.

Ушите му звънтяха, а пенисът му все така лежеше безжизнено като смачкана змия, но той усещаше удовлетворение и спокойствие като след успешно сношение. Докато плащаше на Клара, тя му обясни, че не си пада по този род работи, но имала една колежка, Диса, която била по-специализирана. Даде на Макс телефонния ѝ номер. Весела Коледа.