Ръката на сатаната

— Нищо не се разбира! — оплака се накрая тя, ядосана. ~ Йероглифи!

Съсредоточен в шарадата, Томаш замислено потърка брадичката си.

— Забеляза ли, че в тази криптограма има нещо странно?

— Нещо странно? — повтори иронично Ракел. ~ Coho! Всичко е странно. Всичко.

— Да, но… видя ли, че сред фразата, цялата с главни букви или една дума с малки? Той показа думата. — Първото satan следвано от знак за събиране. Написано е с малки букви, виждаш ли?

Погледът на испанката се взря в думата и знака „плюс“.

— Да, и какво? Какво му е особеното на това?

— За какъв дявол Филипе ще изписва тази дума по-различно от останалите? Защо тя е с малки букви, а останалите с главни? — Той посочи прилепения до думата „+“. — И защо е знакът за събиране? С какво иска да събере satan?

Ракел отново прочете тихо фразата, сякаш говореше на себе си.

— Отиди в сатаната плюс и… — Тя замълча за миг и се взря в Томаш. — Отиди в сатаната плюс! — повтори тя, този път настойчиво. — Трябва да отидем при сатаната плюс!

Историкът се разсмя.

— Да, но къде е това място? Къде се намира сатаната плюс? В ада?

Агентката от Интерпол не обърна внимание на шегата, озърна се наоколо и въодушевено вдигна ръка да повика сервитьора.

— Извинете, може ли да ви попитам нещо?

Сервитьорът любезно се приближи.

— Si, signora. Cosa vuole sapere?[134]

— Имали тук, във Флоренция, място, наречено… ъ… сатаната плюс?

Италианецът се ококори, мислейки, че не е чул добре.

— Сатаната какво?

— Сатаната плюс.

Мъжът отстъпи назад, сякаш се опасяваше, че клиентката ще се преобрази в демон и ще го нападне с огън и сяра.

— Scusi[135], signora, но не знам много за Сатаната, за щастие. Знаете ли, аз съм отдаден на вярата католик и… всъщност тези практики на демо…

Ракел разбра, че така няма да стане. Махна с ръка, отпращайки сервитьора.

— Добре, добре — каза припряно тя. — Разбрах…

Италианецът се отдалечи, хвърляйки уплашени погледи към масата с иберийските клиенти, и вероятно се питаше дали предшествениците му са били с всичкия си, когато са отишли в Иберия в опит да цивилизоват такива безумци.

Ракел се бе разсеяла за миг покрай разговора с италианеца и не забеляза блясъка в очите на Томаш, втренчен в „сатаната плюс“ в криптограмата. Историкът започна да драска букви в тефтера, като последователно променяше местата им, докато накрая стигна до комбинация, от която остана доволен.

— Разгадах го! — внезапно възкликна той с триумфален тон.

— Разгадах го!

— Какво? Какво е?

— Знам защо думата е с малки букви! Това е анаграма!

Погледът на Ракел се местеше нагоре и надолу, между лицето на събеседника й и загадката в бележника.

— Анаграма ли? Какво искаш да кажеш?

Томаш посочи към satan +, надраскано на листа.

— Филипе е написал анаграмата с малки букви, за да отбележи, че дешифрирането й се подчинява на други правила, различни от тези за останалата част от криптограмата. И тъй като това е анаграма, трябва да подредим буквите на satan по такъв начин, че да образуват друга дума. Разбираш ли? Анаграма! Веднъж направихме този номер в гимназията.