Ръката на сатаната
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1339-8
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръката на сатаната». Краткое содержание книги:
Международният наказателен съд завежда дело срещу виновниците за кризата по обвинения в престъпления срещу човечеството. За да възтържествува справедливостта обаче, съдът се нуждае от изчезналия диск. Томаш трябва да разшифрова поредната криптограма, за да се добере до ценната улика. Но това е много опасна задача, защото дискът съдържа шокираща информация за престъплението на века: умишленото предизвикване на световната криза.
— Въпросното изясняване вече бе направено от прокурор Дел Понте — отбеляза съдия Сит. — Това, което разказвате, не ми се струва съществено.
— Опасявам се, че не е точно така, Ваша Светлост — възрази Томаш, махвайки с ръка към Карло дел Понте. — Господин прокурорът говори за ролята на обвиняемите, свързани с колапса, причинен от балона на недвижими имоти и от американските банки през 2008-а. Кризата, както Ваша Светлост добре знае, порази не само Америка. Европа също бе силно засегната, като се започне от Изтока, прибалтийските страни и Исландия и се стигне накрая до еврозоната. Въпреки огромната вина, която носят господата Обама, Буш, Грийнспан, Съмърс и компания, те не са отговорни за европейските проблеми. Кризата в Европа води началото си от самата Европа.
— Простете — възрази съдията, — но всички знаят, че именно колапсът в Щатите през 2008-а предизвика европейската криза.
Въпреки настойчивостта на Аксел Сит, Томаш не отстъпи от позицията си.
— Колапсът от 2008-а година, Ваша Светлост, просто ускори една криза, която вече се зараждаше в Европа заради прехвърлянето на производството към Азия, лошата структура на еврото и некомпетентното управление в някои страни. Ако „Лемън Брадърс“ не бяха фалирали, щеше да се намери нещо друго, което да отключи европейската криза. Признавам, че ако не беше американската криза, държавната дългова криза в Европа щеше да се прояви по-късно, но няма съмнение, че тя бе неизбежна, тъй като еврозоната бе разтърсвана от структурен дисбаланс и поради прехвърлянето на производството на стоки от Западна Европа към Азия. Колапсът от 2008-а ускори рухването на картонената кула на еврото и западната икономика.
Съдията нетърпеливо махна с ръка.
— Добре, добре — отстъпи той. Не му се искаше да се впуска в дискусии. — Продължете.
Историкът трябваше да се съсредоточи, за да подхване отново историята.
— И така, френските техници се свързали с един от заподозрените, за да го уведомят за събраните материали. Но както изглежда, срещата не минала добре, двамата се почувствали заплашени и се покрили.
— Заплашени ли? — учуди се съдията. — Но от кого?
— Очевидно човекът, на когото се обадили, имал нещо общо с незаконната дейност, за която става дума в записите, ако ме разбирате.
— Кой е бил този човек?
— За съжаление, не мога да ви кажа, Ваша Светлост. От документите, които ми бяха връчени от моя приятел Филипе Мадурейра, знам само, че двамата французи по някакъв начин научили, че Филипе работи за главния прокурор на Международния наказателен съд, за да разследва кризата, и в отчаянието си се свързали с него. Връчили му едно дивиди, след което изчезнали. Седмица по-късно телата им били открити в апартамент в Ница.
Съдията се ококори.
— Намеквате, че са били… убити?
— Измъчвани и убити, да. Това се казва в доклада от аутопсията.
Прокурор Шал но потвърди думите му с кимване и показа един документ.
— Докладът е тук, Ваша Светлост. Ще го прибавя към останалите документи.
— Много добре — отвърна Аксел Сит, без да отделя поглед от Томаш. — И какво е направил вашият приятел?
— Малко след смъртта на двамата французи започнали да преследват Филипе, като дори блокирали банковите му сметки. Осъзнавайки, че въпросното дивиди засяга интересите на важни хора, той прекратил контактите си с приятели и познати. — Томаш посочи главния прокурор на Международния наказателен съд. — Дори с професор Шално. Просто не знаел на кого може да се довери. Въпреки че останал без пари, намерил начин да отиде в Португалия — родната му страна, и да се свърже с единствените двама души, на които вярвал — испански агент от Интерпол и мен.
— Къде е господин Мадурейра сега?
— За жалост, бе ранен. Един мъж го простреля в Лисабон.
Съдия Сит зяпна и го погледна невярващо.
— Още едно убийство? — смая се той, почти скандализиран. — Всичко това все повече ми заприличва на холивудски сценарий! Сигурен ли сте в думите си?