Ръката на сатаната
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1339-8
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръката на сатаната». Краткое содержание книги:
Международният наказателен съд завежда дело срещу виновниците за кризата по обвинения в престъпления срещу човечеството. За да възтържествува справедливостта обаче, съдът се нуждае от изчезналия диск. Томаш трябва да разшифрова поредната криптограма, за да се добере до ценната улика. Но това е много опасна задача, защото дискът съдържа шокираща информация за престъплението на века: умишленото предизвикване на световната криза.
— Така ли? — учуди се тя. — Съществува ли дума със същите букви като satan?
Португалецът посочи към комбинациите от букви, които бе подредил преди минута в тефтера.
— Santa — каза той. — Думата santa се пише със същите букви като satan, но в различен ред. Santa е анаграма на satan. Достатъчно е да махнеш п от края на думата и да го поставиш в средата.
— Santa? — повтори агентката от Интерпол, като отново се концентрира в пълната фраза от криптограмата. — Отиди в санта плюс и потърси върху гробницата на санта?
— Анаграмата се отнася само до satan, написано с малки букви, а вторият satan си остава satan.
— Отиди в санта плюс и потърси върху гробницата на Сатаната — поправи се Ракел. — Какво, по дяволите, означава това? Какво е санта плюс?
Историкът се засмя.
— Не е плюс — отбеляза той, посочвайки към „+“ — Тук не става дума за знака за събиране, а за кръст, разбираш ли? Тоест посланието гласи „Отиди при Светия кръст“. — Взе химикалката и отново изписа криптограмата, този път с разгаданата анаграма.
GOTO Santa cross & SEARCH OVER SATAN’S TOMB
— Хммм… — промърмори Ракел, хапейки долната си устна. — Започва да придобива смисъл.
Този път Томаш вдигна ръка, за да извика сервитьора. Мъжът се приближи с плахи стъпки, чудейки се какво още да очаква от тези клиенти.
— Signore?
— Кажете ни, има ли тук място на име Светия кръст?
Като чу тези думи, очите на италианеца засияха.
— О, това е базиликата! Да, ходя там всяка неделя! — сподели той. — La Basilica di Santa Croce![136] Много известна и красива! — Удари звучна целувка на върха на пръстите си. — Madonna, che bela! Творба на изкуството без аналог!
С погледа на човек, който започваше да навързва нещата, историкът махна с ръка към улицата.
— Тази базилика… не е ли тук, в центъра на града?
Сервитьорът кимна утвърдително.
— Si, signore.
— Там са погребани много италиански знаменитости, нали? Микеланджело, Галилей…
Италианецът разпери ръце.
— Davvero, signore! Базиликата е tempio dell 'Itale glorie! Там най-великите спят своя вечен сън! Славните синове на Флоренция и на Италия!
Томаш и Ракел се спогледаха съучастнически.
Разгадана, криптограмата на Филипе наистина се бе превърнала в карта.
LXV
Снежнобялата фасада на Базиликата, с три големи порти от масивно дърво, с резбовани правоъгълници и голямата Давилова звезда в горната част, сякаш ги гледаше изпод вежди, почти надменно. Двамата пресякоха спокойната в късния следобед „Пиаца дела Кроче“ и изкачиха стълбите до входа. На влизане през централната, най-голяма порта срещнаха един францискански монах.
— Извинете — заговори го Томаш, — питам се дали може да ми дадете професионален съвет?
— Разбира се! — отвърна монахът, готов да помогне. — Да не би да сте от екипа реставратори от Пиза? — Той се обърна и погледна към вътрешността на базиликата. — Фреските на Джото са в дъното при параклиса.
— Не, не е това — каза смутено Томаш. — Ние сме… туристи. Казаха ни, че тук има прочути гробници, например на Микеланджело и Галилей, които…
Очите на монаха засияха.
— А, гробниците! — каза той, разбирайки, че се е заблудил относно посетителите. — Простете, помислих, че сте от екипа, който… е, няма значение. — Монахът отново се обърна и посочи към помещенията. — Намират се покрай двете стени на базиликата. — Заговори тихо, сякаш им доверяваше някаква тайна. — Тази на Микеланджело е великолепна, с орнаменти от Вазари, не я пропускайте. — Той събра пръстите си в типичния италиански жест. — Bellisimo!
— Тленните им останки наистина ли са тук? Францисканецът доби скандализирано изражение, сякаш подобен въпрос беше недопустим.
— Разбира се! — Той се поколеба. — Освен тези на Маркони, Ферми и Данте Алигиери, нали? Те имат гробници тук, но се опасявам, че тленните им останки не са в базиликата.
Ракел се ококори.
— Тук има гробници на Маркони, Ферми и Данте?
— Madonna! Нима не знаете? Ненапразно казват, че базиликата „Санта Кроче“ е основана от самия свети Франциск — нека Бог го запази от дясната си страна за вечни времена, dell'Itale glorie! — Монахът махна с ръка, приканвайки ги да влязат. — Prego, убедете се сами!
136
Базиликата „Санта Кроче“ (на Светия кръст) — храм, построен в готически с гил, осветен през 1442 г., за който се твърди, че е основан от Свети Франциск от Асизи. Една от главните забележителности на Флоренция. — Б. пр.