Прокобата Тутанкамон [bg]

— Какво искат?

— Уверения, че градът ще остане непокътнат, че ти, господарю, и, разбира се, Негово височество, няма да ги изоставите. Говорят за прехраната си, за верността си към Египет. Не са се преместили тук, за да живеят в град, който ще бъде оставен да загине.

— И са прави. И двамата знаем, полковник, както и всички останали, че веднага щом лорд Ай подготви нещата в Тива, принцът ще се върне там, за да се ожени за принцеса Анхсенамон и да бъде коронясан за Владетел на Двете земи.

— Колко опасно е това недоволство? — попита Джарка.

Небамум разпери ръце.

— Случайни нападения, шумни сблъсъци, хвърляне на камъни. Става все по-трудно да докараме продукти от пазара. Ако не бяхте с военен ескорт, щяха да са ви нападнали. Лорд Маху, трябва да напуснем града; трябва да тръгнем възможно най-скоро.

Помислих за съкровищата, личната ми собственост, ковчежето с тайни документи, зарито навътре в моята градина.

— Предлагам да изоставим всичко — настоя Небамум. — Бойните баржи са готови. Можем да сме далече оттук още днес, да оставим този град да гние.

— Значи, полковник, имате новини и от генерал Хоремхеб. Как е той?

— Иска този град да бъде заличен и Атон да бъде забравен — обяви един от офицерите на Небамум нагло.

С Джарка се прибрахме в покоите си. Принцът спеше. Анхсенамон и Амедета влязоха, без да бързат, в стаята. Изглежда, бяха изпробвали разни парфюми, защото с тях влезе и ароматен облак. Изглеждаха сияйни, обсипани с бляскави бижута. Анхсенамон фъфлеше леко; и двете бяха изпили доста вино.

— Чичо Маху — изпелтечи тя, — добре дошъл отново. Липсваше ни, нали, Амедета?

Придворната дама ми се усмихна с поглед. Анхсенамон се приближи до мен на пръсти и докосна устните ми.

— Сухи и напукани, не стават за целуване, нали, Амедета? Наистина трябва да си по-внимателен — усмихна ми се като котка, после се отдалечи и погледна през рамо с безсрамна, дръзка усмивка на уста. — Трябва да бъдеш по-внимателен, чичо Маху, и да правиш каквото ти казва дядо.

— Какво иска да каже? — прошепна Джарка, когато тя затръшна вратата с крак зад себе си. Обикновено той нямаше търпение да се измъкне. По време на експедицията Мерт бе изпаднала в треска, от която непрекъснато й се спеше. Веднага щом пристигнахме в двореца, Джарка помоли за помощ Пентжу, който я прегледа и каза, че й няма нищо, трябват й само няколко дни почивка и прясна вода. — Господарю — настоя Джарка, — Анхсенамон те предупреждаваше.