Прокобата Тутанкамон [bg]

— Намери ли нещо — продължи Джарка, — което вече не ти бе известно? Лорд Ай просто е искал да унищожи атонистите, така че им е осигурил безопасно пътуване дотук, а после ги е изклал. Сега ще се върнеш ли в Тива, лорд Маху, за да се изправиш срещу него? Кой ще ти обърне внимание? Хоремхеб и Рамзес биха платили да участват в това.

— Рамзес може би — отвърнах. — Хоремхеб не. Рамзес е убиец до мозъка на костите си, но Хоремхеб има някаква чест, също и аз — обърнах се. — Друго търся, Джарка. Тази долина е свещена за хабиру, именно затова са се срещнали тук. Усещам го ето тук — потупах гърдите си аз. — Има нещо друго. Нещо друго, от което Ай се страхува.

— Страхува се, че Ехнатон ще се върне начело на армия от хетски войници и ханаански наемници.

— Не, не — поклатих глава аз. — Защо е изпратил тук Нахтмин?

Джарка не можа да ми отговори, но малко преди стъмване се върна група от най-добрите ми съгледвачи. Бях обещал дебени17 сребро на онзи, който открие нещо забележително. Върнаха се с празни ръце, но потният им лидер с мръсно лице бе ухилен до уши, когато коленичи пред мен.

— Господарю, открихме… Дълбоко в долината, високо сред скалите през тайна пътека се стига до пещера, скрита сред храстите.

Издърпах го да стане.

— А вътре?

— Нещо като храм, господарю. Огромна пещера, пещера на мъртвите.

— Още трупове?

Мъжът едва си поемаше дъх.

— Гробове.

— Гробове?

— Погребални ниши — обясни той. — По стената на пещерата са издълбани ниши, в които има тела, увити в плат и овързани с въже. Докоснах едно; разпадна се на прах. Има рисунки и, по наше мнение, три трупа от клането. Мисля, че тези мъже не са били убити, а ранени и са успели да се довлекат там, за да умрат. Единият носеше това.

Подаде ми пръстена. Вече го беше почистил. Под знака на изгряващия Атон разпознах йероглифите на лорд Туту. Само тъмнината и опасностите ме възпряха да не отида в онази пещера веднага. Вече бях наредил да се изтеглим на сутринта. Когато обявих, че ще останем поне още един ден, думите ми бяха посрещнати с хор от протести. Въпреки това едва сдържах вълнението си. Трябваше да намеря тази пещера и да видя какво има в нея. Джарка бе най-гръмогласен в протестите си, но накрая се уморих от лицемерието му. Сграбчих го за ръката и го издърпах настрана от лагерния огън.

— През цялото време си знаел за тази пещера, нали?

— Знаех, че съществува, но не знаех къде е. Тази долина е свещена за предците ми. Използват я като погребално място за водачите си. Мястото е свято, не бива да се осквернява…

— От нечистите — довърших вместо него аз. — Не искам да те обиждам, Джарка, но трябва да видя какво има в онази пещера. Мисля, че точно това е търсел и лорд Ай. Пещерата е една от причините самият генерал Нахтмин да дойде тук.