Гибелта на царете [bg]

— Добре дошли в лагера ни, приятели — каза Хилас, Повелителя на западната планина, и стана да ги посрещне. — Нямаме много вода, която да ви предложим, но разполагаме с малко хляб.

Калиадес поклати глава. После, сякаш чул мислите му, Хилас каза:

— Не бих избрал да завърша дните си в чуждоземен град, но не съжалявам и за един ден от него. В моята страна имаме поговорка: „Старостта не е толкова достойна, колкото смъртта, но повечето хора копнеят за нея.” Киконските войни не търсят старост. Всичките ми синове са мъртви. Ако умрем с чест, няма значение в коя земя ще стане това.

Той се изплю на земята.

— Дойдох да поискам услуга от теб, Хилас — каза Калиадес.

— Казвай.

— Ти имаш много добри стрелци сред твоите хора. Бих искал да взема назаем един, който да демонстрира уменията си.

Хилас се намръщи.

— Мислех, че микенците презират стрелците? Защо искаш това?

— Господарката Андромаха учи жените да стрелят.

При тези думи сред мъжете в лагера се разнесоха викове на неверие и смях. Банокъл се захили заедно с тях.

— Принцесата е превъзходен стрелец, но знае всичко инстинктивно и няма опит в обучението на други — обясни Калиадес. — Също така много от лъковете трябва да се напаснат към женската сила. Може би някой от хората ти…?

Хилас се засмя и поклати глава, а плитките му се разлюляха весело.

— Не, приятелю. Моите мъже могат да научат троянските жени на много неща, но не и как да се правят на глупачки с лъкове и стрели.

— Аз ще помогна — каза Перикъл и се приближи до Калиадес. — Троя и народът й ми дадоха убежище. Господарката Андромаха беше много мила и ме взе заедно с брат ми в дома си, когато дойдохме. Слугинята ни Мирин получи място в царското домакинство, въпреки че е стара и самата тя се нуждае от грижи. Ако мога да сторя нещо, за да се отплатя на града, ще го сторя — той се обърна към другия тракиец. — Имаш ли възражения, Хилас?