Шепнещите [bg]

Стана и пусна водата във ваната. Денят и без това бе почти минал и нямаше защо да си прави труда да се облича. Щеше да прекара вечерта по халат, да погледа телевизия и да поръча пица. Джоуел го нямаше и тя си сви цигара от малките запаси трева, които криеше в личното си чекмедже, и я изпуши във ваната. Джоуел не одобряваше наркотиците и въпреки че никога не беше опитвал да й забранява тревата, бе дал да се разбере, че не иска да знае, ако тя пуши. И Карън си позволяваше това само когато той не е наблизо или в компания.

След ваната и тревата се почувства така добре, както отдавна не се бе чувствала. Погледна отново обиците и реши да види как й стоят. Вдигна косата си нагоре, уви се в чист бял чаршаф и застана пред огледалото, просто за да добие представа как би изглеждала в едно далечно време. Почувства се малко глупава, че го прави, но трябваше да признае, че изглеждаше елегантна с проблясващите в светлината на лампата обици и частиците жълта светлина, които се сипеха по лицето й като прашинки. Джоуел едва ли можеше да си позволи подарък като тези обици, освен ако наистина не лъжеше за сумите, които печели като шофьор на камион. Единственият извод, който можеше да се направи, бе, че е замесен в нещо незаконно и обиците са част от това нещо, може би размяна или търговия с някои от стоките. Това помрачи малко красотата им. Карън никога през живота си не бе откраднала нещо, дори бонбон или евтина козметика, стандартните цели на крадлите на дребно сред приятелките й от гимназията. В закусвалнята никога не вземаше повече от безплатната храна, която й се полагаше. Порциите и без това бяха повече от щедри и не виждаше защо трябва да проявява алчност. Въпреки че имаше една-две сервитьорки, които използваха тази си привилегия като оправдание да си носят вкъщи храна и да се тъпчат заедно с гаджетата си, а вероятно и с всеки друг, който случайно намине у тях.

Но обиците бяха толкова хубави! Никога не й бе подарявано нещо така прекрасно, толкова старо, толкова ценно. Сега, когато бяха на ушите й, вече не й се искаше да ги сваля. Ако Джоуел можеше да я убеди, че се е сдобил с тях по честен начин, щеше да си ги задържи, но също така щеше да разбере, ако я лъже. Ако решеше да я излъже за обиците, връзката им наистина щеше да е застрашена. Тя вече бе решила да му прости, задето я бе ударил отново, защото го обичаше, но беше време Джоуел да бъде честен с нея, а може би и със себе си.

Седна на леглото и включи телевизора. „Какво пък толкова“, каза си и си сви втора цигара. Даваха някакъв филм, някаква тъпа комедия, която вече бе гледала, но сега, когато беше малко надрусана, й се стори много по-смешна. След това започна друг филм, този път екшън, но тя започваше да задрямва. Очите й се затвориха. Чу се да хърка и това я събуди. Легна и сложи глава на възглавницата. Гласовете се появиха отново, но този път имаше странното чувство, че сънят и кошмарите за Кларънс Бътъл са започнали да се комбинират, защото в съня си почувства нечие присъствие наблизо.