![Шепнещите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/2/shepneshchite-bg-download.jpg)
Шепнещите [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #9
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-699-5
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шепнещите [bg]». Краткое содержание книги:
Изведнъж мъжът прехвърли тежестта си, сякаш се готвеше да скочи, протегна към нея облечените си в ръкавици ръце и това развали магията. Тогава тя изпищя толкова силно, че след това гърлото я боля дни наред, и човекът се втурна към стълбите. Майка й излезе от стаята си навреме, за да го види как отваря вратата и изчезва навън. След като провери как е дъщеря й, тя се обади на 911, в квартала нахлуха коли и търсенето започна. По-късно бе заловен скитник на име Кларънс Бътъл, докато се криел зад кофа за смет във входна алея. Карън каза на полицаите, че не го е видяла добре и не си спомня нищо за него. Майка й също твърдеше, че е видяла само гърба на човека в тъмното и е била твърде уморена и стресната, за да забележи нещо, което би го различило от другите гърбове, които е виждала. Крадецът бе влязъл в къщата през прозореца, но не беше оставил следи и защитаваше яростно своята невинност, като твърдеше, че се е скрил в алеята само защото го е било страх от полицията и не е искал да бъде обвинен в нещо, което не е извършил. Говореше като дете и избягваше погледите на детективите.
Задържаха го за двайсет и четири часа. Той не пожела да говори с адвокат, тъй като не бе обвинен в извършването на никакво престъпление. Даде им имената си и каза, че поначало бил от Монтгомъри, Алабама, но от близо дванайсет години скитал насам-натам. Не знаел точно на каква възраст е, но мислел, че може да е на трийсет и три, „както нашия Бог Исус Христос“.
По време на престоя му в ареста бе намерено късче плат на пирон до прозореца на Карън. То отговаряше напълно на дупката в палтото на Кларънс Бътъл. Обвиниха го в проникване с взлом в чужда собственост и притежание на смъртоносно оръжие — нож, напъхан под хастара на палтото му. Откараха го в окръжния затвор да чака процеса и още бе там, когато установиха съвпадение в автоматизираната система за сравняване на пръстови отпечатъци. Година по-рано деветгодишно момиче на име Франи Кийтън било отвлечено от дома на родителите си в Уинетка, Илинойс, и след едноседмично търсене тялото му било открито в отводнителен канал.
Момичето било удушено, но нямало следи от сексуално насилие, макар че дрехите му били съблечени. Пръстовият отпечатък, който съвпадаше с този на Кларънс Бътъл, бил взет от лявото око на куклата, намерена до тялото на Франи Кийтън.
Когато го попитали за Уинетка, Кларънс Бътъл се усмихнал дяволито и казал: „Бях лошо, лошо момче…“
Годините минаваха, а Карън Емъри продължаваше поне веднъж месечно да се буди нощем, убедена, че Кларънс Бътъл, това лошо, лошо момче, е дошъл да я отнесе до някой отточен канал и да поиска от нея да си играят.
Но сега други кошмари бяха изместили тези за Кларънс Бътъл. Отново бе чула гласовете да шептят на своя странен език, но този път й се бе сторило, че те не правят опити да говорят с нея. Всъщност беше усетила тяхното пълно пренебрежение и дори презрение. Сега те очакваха пристигането на друг, на онзи, който ще отговори на техните настойчиви молби. Чакали бяха дълго и ставаха нетърпеливи. Този път тя видя в съня си как Джоуел влезе в мазето, пристъпи в мрака и гласовете се извисиха в приветствено кресчендо… Но Джоуел не беше тук. Преди да замине, той бе сложил малка кутия на възглавницата до нея.
— Щях да ги пазя за рождения ти ден — каза той. — После реших да не чакам.
Тя прие това за извинение — извинение, задето я беше ударил и я бе оскърбил. Отвори кутийката. Обиците бяха от потъмняло злато, но със сложна гравюра и толкова изящни, че приличаха повече на дантела, отколкото на метал. Още преди да ги докосне, разбра, че са стари, че са стари и ценни.
— Откъде ги взе? — попита и още щом думите излязоха от устата й, почувства, че реакцията й е погрешна, че тонът й издава съмнение, а не възхищението и благодарността, които очаква Джоуел. Помисли си, че той може да грабне кутийката от ръцете й или да избухне в нов пристъп на гняв, но Джоуел не стори нищо такова, просто изглеждаше огорчен.
— Това е подарък. Мислех, че ще ги харесаш.
— Харесвам ги — отвърна тя с треперещ глас. Извади обиците от кутийката. Бяха по-тежки, отколкото бе очаквала. — Красиви са. — Усмихна се, опитвайки да спаси положението. — Наистина са красиви. Благодаря ти.