Когато дойде паякът [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #1
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-044-7
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Когато дойде паякът [bg]». Краткое содержание книги:
„Невероятно напрегнато четиво с уникален убиец, който едновременно ужасява и интригува. Най-добрият трилър на годината.“ Клайв Къслър
„Книгата ще достави удоволствие не само на любителите на напрегнато четиво, но и на онези, които се интересуват от дълбините на човешката психика.“ „Уошингтън поуст“
„Джеймс Патерсън е създал бързо движещо се влакче на ужаса, чиито пътници се носят стремглаво към неизвестното.“ „Ню Йорк таймс бук ревю“
Тя ми каза, че от самото начало е чувствала угризения.
— Но не дотам, за да ме спрат. Изглежда в някой момент нещо се е прекършило в мен. И днес вероятно бих направила същото. Пак ще рискувам за десет милиона долара. Както и повечето хора, Алекс. Алчни времена. Но не и за теб.
— Откъде знаеш?
— Някак си знам. Ти си „Черният рицар“.
Каза ми да не страдам, когато всичко свърши. Протестиращите я дразнеха.
— Ако тяхно дете умре, повечето щяха да действат по доста различен начин.
Чувствах се много зле. Не знам доколко вярвах на Джези, но се чувствах зле. Не исках да присъствам, но Джези ме помоли да дойда.
На прозореца за близки на Джези нямаше никой друг. Тя нямаше никого на този свят. Майка й бе починала малко след арестуването й. Преди шест седмици бившият агент на Службата за охрана Чарлс Чейкли бе екзекутиран пред очите на цялото му семейство. Това реши съдбата й.
Дълги пластмасови тръбички свързваха иглата в лявата ръка на Джези с няколко интравенозни дозатора. В първия дозатор, който вече беше отворен, имаше безвреден физиологичен разтвор.
При знак от директора на затвора към него щеше да се добави и натриев тиопентал. Това е барбитурат, използван като анестетик за приспиване на пациентите. После се добавяше голяма доза павулон. Смъртта настъпва след около десет минути. За да се ускори процесът, се прибавя същото количество калиев хлорид. Той отпуска мускулите на сърцето и спира неговата дейност. Предизвиква смърт за десет секунди.
Джези откри лицето ми на прозореца за „приятели“. Леко ми махна с върха на пръстите си и дори опита да се усмихне. Беше си сресала косата, която сега бе късо подстригана, но беше все така красива. Сетих се за Мария и това, че не успяхме да си кажем сбогом, преди да умре. Помислих си, че сбогуването всъщност се оказва по-лошо. Ужасно ми се искаше да се махна от затвора, но останах. Бях обещал на Джези. Винаги изпълнявам обещанията си.
Всъщност нямаше нищо особено за гледане. Най-накрая Джези затвори очи. Попитах се дали смъртоносните лекарства вече са й дадени, но нямаше как да разбера.
Пое си дълбоко въздух и после видях как езикът й потъва в устата. Ето каква е модерната екзекуция на човешко същество. Това бе краят на живота на Джези Фланаган.
Напуснах затвора и забързах към колата си. Казах си, че съм психолог и детектив. Щях да го превъзмогна. Можех всичко да превъзмогна. Бях по-корав от всеки друг. Винаги съм бил.
Ръцете ми бяха пъхнати дълбоко в джобовете на палтото. В дясната си ръка стисках толкова силно сребърното гребенче, което някога Джези ми беше дала, че чак ме заболя.
Когато стигнах до колата си видях, че под лявата чистачка е пъхнат обикновен бял плик. Пъхнах го в джоба си и не го отворих, докато не потеглих за Вашингтон. Мислех, че знам какво има вътре и излязох прав. „То“ ми бе изпратило съобщение. Лично до мен. В лицето ми.
Алекс,
Тя хълцаше ли, хленчеше ли и молеше ли се за прошка, преди да я умъртвят? Ти пророни ли сълза?
Много здраве на семейството ти. Искам да ме помнят.