Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Когато дойде паякът [bg]
Когато дойде паякът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Когато дойде паякът [bg]

Электронная книга - «Когато дойде паякът [bg]». Краткое содержание книги:

Мечтата му бе да се прочуе. Отвличането на децата на богати и известни родители го превърна в новина номер едно. За разследването на подобно престъпление ФБР се обръща към най-добрите си специалисти — детектива психолог Алекс Крос и амбициозната и красива Джези Фланаган. Но дори те не са от класата на престъпника. Докато цялата страна наблюдава как Фланаган и Крос попадат във всяка негова клопка, той разбира, че целта му е постигната, защото контролира играта на ужаса и смъртта, преди още да е направил решителния си ход… Джеймс Патерсън, президент на нюйоркската рекламна агенция „Уолтър Томсън“, нашумя като писател с поредицата си трилъри за чернокожия детектив Алекс Крос, достигнали милионни тиражи и останали в продължение на месеци в листата на бестселърите на „Ню Йорк таймс“. Сред тях са „Целуни момичетата“, „Среднощен Клуб“, „Черен пазар“ и „Сезонът на мачете“, но успехът на „Когато дойде паякът“ се оказа сензационен. Книгата е преведена на 16 езика.
„Невероятно напрегнато четиво с уникален убиец, който едновременно ужасява и интригува. Най-добрият трилър на годината.“ Клайв Къслър
„Книгата ще достави удоволствие не само на любителите на напрегнато четиво, но и на онези, които се интересуват от дълбините на човешката психика.“ „Уошингтън поуст“
„Джеймс Патерсън е създал бързо движещо се влакче на ужаса, чиито пътници се носят стремглаво към неизвестното.“ „Ню Йорк таймс бук ревю“
1 ... 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136
Перейти на страницу:

Тя ми каза, че от самото начало е чувствала угризения.

— Но не дотам, за да ме спрат. Изглежда в някой момент нещо се е прекършило в мен. И днес вероятно бих направила същото. Пак ще рискувам за десет милиона долара. Както и повечето хора, Алекс. Алчни времена. Но не и за теб.

— Откъде знаеш?

— Някак си знам. Ти си „Черният рицар“.

Каза ми да не страдам, когато всичко свърши. Протестиращите я дразнеха.

— Ако тяхно дете умре, повечето щяха да действат по доста различен начин.

Чувствах се много зле. Не знам доколко вярвах на Джези, но се чувствах зле. Не исках да присъствам, но Джези ме помоли да дойда.

На прозореца за близки на Джези нямаше никой друг. Тя нямаше никого на този свят. Майка й бе починала малко след арестуването й. Преди шест седмици бившият агент на Службата за охрана Чарлс Чейкли бе екзекутиран пред очите на цялото му семейство. Това реши съдбата й.

Дълги пластмасови тръбички свързваха иглата в лявата ръка на Джези с няколко интравенозни дозатора. В първия дозатор, който вече беше отворен, имаше безвреден физиологичен разтвор.

При знак от директора на затвора към него щеше да се добави и натриев тиопентал. Това е барбитурат, използван като анестетик за приспиване на пациентите. После се добавяше голяма доза павулон. Смъртта настъпва след около десет минути. За да се ускори процесът, се прибавя същото количество калиев хлорид. Той отпуска мускулите на сърцето и спира неговата дейност. Предизвиква смърт за десет секунди.

Джези откри лицето ми на прозореца за „приятели“. Леко ми махна с върха на пръстите си и дори опита да се усмихне. Беше си сресала косата, която сега бе късо подстригана, но беше все така красива. Сетих се за Мария и това, че не успяхме да си кажем сбогом, преди да умре. Помислих си, че сбогуването всъщност се оказва по-лошо. Ужасно ми се искаше да се махна от затвора, но останах. Бях обещал на Джези. Винаги изпълнявам обещанията си.

Всъщност нямаше нищо особено за гледане. Най-накрая Джези затвори очи. Попитах се дали смъртоносните лекарства вече са й дадени, но нямаше как да разбера.

Пое си дълбоко въздух и после видях как езикът й потъва в устата. Ето каква е модерната екзекуция на човешко същество. Това бе краят на живота на Джези Фланаган.

Напуснах затвора и забързах към колата си. Казах си, че съм психолог и детектив. Щях да го превъзмогна. Можех всичко да превъзмогна. Бях по-корав от всеки друг. Винаги съм бил.

Ръцете ми бяха пъхнати дълбоко в джобовете на палтото. В дясната си ръка стисках толкова силно сребърното гребенче, което някога Джези ми беше дала, че чак ме заболя.

Когато стигнах до колата си видях, че под лявата чистачка е пъхнат обикновен бял плик. Пъхнах го в джоба си и не го отворих, докато не потеглих за Вашингтон. Мислех, че знам какво има вътре и излязох прав. „То“ ми бе изпратило съобщение. Лично до мен. В лицето ми.

Алекс,

Тя хълцаше ли, хленчеше ли и молеше ли се за прошка, преди да я умъртвят? Ти пророни ли сълза?

Много здраве на семейството ти. Искам да ме помнят.

Винаги твой
Сина на Л.

Продължаваше да играе ужасяващите си игри на ума. Никога нямаше да престане. Бях го казал на всеки, проявил готовност да ме изслуша. Публикувах в специализирани списания неговия диагностичен профил. Гари Сонеджи/Мърфи беше напълно отговорен за действията си. Исках да бъде съден за убийствата, които бе извършил в Югоизточния квартал. Семействата на чернокожите му жертви също трябваше да получат правосъдие и възмездие. Ако някой заслужаваше да бъде екзекутиран днес, това бе Сонеджи/Мърфи.

Бележката показваше, че е намерил начин да замотае главата на някой от пазачите. Вече имаше свой човек в „Лортън“. Имаше си поредния план. Поредният десет или двайсетгодишен план. Още фантазии и игри на ума.

Докато пътувах за Вашингтон, се питах кой е по-умелият манипулатор. Гари или Джези? Знаех, че и двамата са психопати. Тази страна ги произвежда в далеч по-големи количества от всяко друго кътче на планетата. Има ги във всички форми и размери, всички раси и вероизповедания, от двата пола. Това е най-ужасяващото от всичко.

След като се прибрах вкъщи тази сутрин, посвирих малко от „Рапсодия в синьо“ на верандата. Свирих и песента на Бони Рейт „Нека им дадем нещо, за което да говорят“. Джанел и Деймън стояха зад мен и слушаха любимия си изпълнител. След Рей Чарлс, разбира се. Седнаха до мен на пианото. Тримата бяхме щастливи да послушаме музика и за известно време да усетим как се докосваме един до друг.

1 ... 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)