Снайперистът [bg]

Към четиридесет и пет минути бяха нужни на Джеръми и взводния му командир, за да покрият разстоянието от скривалището до камънаците, разположени на шейсет метра от скупчените една до друга хижи. Придвижваха се бавно и внимателно направо към мястото, където сенките изтъняваха от бялата светлина на един петромаксов фенер и захранваната от малък генератор настолна лампа.

— Сборен пункт тук — прошепна Хесус. — Ако нещата се объркат, ще се срещнем при тези скали.

— А какъв е планът за изтегляне? — попита Джеръми. Сборният пункт си е сборен пункт, но как ще се оправи, ако се наложи да действа сам? Куонтико беше на много дни плуване от това дяволско място.

— Онова откритото място пред хижите — посочи с пръст Хесус. — Имаме непрекъснат контакт с птичките. Ако ме ликвидират, трябва да изпратиш два червени светлинни сигнала нагоре и те ще разберат откъде да те вземат…

Джеръми поклати глава, а Хесус отново извади малката черна кутийка от раницата си и й счупи капачето. Дотук с доверието, рече си Уолър.

— Какво трябва да правя? — попита след известно време той. Виждаше съвсем ясно Алал-Бин — най-високия от всички мъже около масата. По всичко личеше, че говори по мобилен телефон.

— Изчакваме да падне и последният от тези типове, след което се придвижваме натам, прибираме калашниците и влизаме вътре да разчистим хижата. Помни, че трябва да действаме тихо, за да нямаме проблеми със съседите. Шумни можем да станем само в най-краен случай.

— Последният ли? — вдигна вежди Джеръми. — Мислех, че сме тук заради Алал-Бин…

— На мен всички тези задници ми изглеждат еднакви, Уолър. Нямам време да им снемам пръстови отпечатъци!

Хесус направи последни корекции върху скалата на апаратчето и вдигна палец по посока на Джеръми. След което набра някакъв номер по сателитния телефон, обърна се към мъжете около масата и зачака действието на малката черна кутийка. Пръв се свлече Алал-Бин, после мъжът до него, а след това и всички останали, седем на брой. Без никакъв шум, без куршуми, без видимо насилие.

— Пресвета… — започна Джеръми, но Хесус вече събираше оборудването и се готвеше да тръгва.

— След мен! — заповяда шепнешком той, скочи на крака и със смайваща скорост се добра до купчината мъртви тела. Джеръми се придържаше на крачка зад него. В движение се наведе и издърпа един автомат от ръцете на най-близкия арабин. Приклекна до масата и насочи автомата си към вратата на хижата, готов да ликвидира всеки, който се покаже. Беше толкова тихо, че успя да долови някакъв глас от мобилния телефон на Алал-Бин. От вътрешността на хижата долитаха приглушени женски гласове.