Снайперистът [bg]

— Сигурна съм, че разбирате колко важно за нас е всичко това — промълви тя.

Полковникът се усмихна. Той добре помнеше как тази жена се беше борила да осигури бюджет за един от най-скъпите на сърцето му проекти, въпреки силната съпротива на конкурентните служби и висшето ръководство на Пентагона.

— Също така сигурна съм, че това, което ще ви кажа, ще изисква и малко доверие от ваша страна — добави тя думите, които си беше репетирала наум в колата. — Лъжа е всичко, което сте прочели в пресата за мен…

Замълча в очакване на някаква реакция, но лицето на полковника не трепна. Вероятно вече беше взел решение да не вярва на материалите в печата, тъй като в противен случай тази среща просто нямаше да се състои.

— Открихме, че в нощта на нападението сенаторката е осъществила неволно телефонно обаждане по мобилния си апарат — намеси се Джеймс, очевидно решил да пристъпи направо към въпроса. — Фактически това е станало в момента на нападението. Набрала е номера на офиса, където се е включил телефонният секретар. По време на този запис се чуват гласовете на най-малко двама мъже, плюс изстрели. На другата сутрин нашата рецепционистка е прослушала записа, но по невнимание го е изтрила…

— Много необичайно — отвърна с доволен вид полковникът. — Но не виждам как мога да ви помогна… Ако искате някой да обработи съответната касета, по-добре се обърнете към съответния отдел.

— Става въпрос за друго — намеси се Бийчъм. — Малко преди нападението ми се обадиха от Белия дом. Един от младите сътрудници на Съвета по национална сигурност искаше да ме предупреди за промяна в началния час на съвещание, насрочено за другия ден. В хода на разговора той използва фраза, която, спомената по открита линия, моментално задейства… — изведнъж млъкна, несигурна дали правилата за сигурност в момента й позволяват да произнася думата.

— Няма проблем, госпожо сенатор — успокои я полковникът. — Притежавам всички необходими разрешителни.

— Става въпрос за думата Старфайър — каза Бийчъм. — Така се нарича един проект на…

— Запознат съм със Старфайър — прекъсна я офицерът. — А онзи служител е използвал наименованието по открита линия?

— Да — отвърна Бийчъм. — Тук сме, за да проверим дали думата е задействала прехващателната апаратура…

Полковникът се облегна назад и втренчи тежък поглед в лицата на посетителите си.

— Госпожо сенатор, приех да се срещна с вас от благодарност за всичко, което направихте за тази служба през годините. Но сега ме поставяте в много неудобно положение. Вие добре, знаете, че законът забранява да използваме „Ешелон“ за прихващане на частни емисии и телефония. Особено пък когато става въпрос за член на американския Сенат…

— Знам много добре — кимна Бийчъм. — Аз самата участвах в написването на този закон и съм запозната с реалното състояние на нещата. В момента, в който някой някъде спомене думичката Старфайър, вашият компютър автоматично се включва и записва разговора. Вие маркирате номера и в продължение на двадесет и четири часа записвате всичко, което се говори по този телефон. Зная, че разполагате с разпечатка на всичките ми обаждания и при добро желание можете да ги възпроизведете. Разбира се, само при добро желание…