Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 128 129 130 131 132 133 134 135 136 ... 165
Перейти на страницу:

Старият му приятел не изглеждаше особено добре, но Дрю си сдържа езика зад зъбите.

— Да не говорим за мен. Да поговорим защо си дошъл. Реши ли какво ще правиш по време на творческия си отпуск? Дрю му каза, че отново иска да се пробва да напише роман. Заяви, че този път е много обнадежден, че ще успее да го завърши. Че всъщност е сигурен.

— Така каза и за „Селото на склона“, а дъската ти здраво се разхлопа, когато не се получи.

— Говориш като Луси — каза Дрю. — Не го очаквах. Ал се наведе към него.

— Чуй ме, Дрю. Ти си отличен преподавател и си написал няколко добри разказа…

— Шест. Направо съм за рекордите на „Гинес“. Ал махна с ръка.

— „Прескачащият Джак“ влезе сред Най-добрите американски…

— Да — прекъсна го Дрю. — В сборника под редакцията на Доктороу. Който почина преди доста години.

— Много добри автори са писали почти изцяло разкази — не се отказваше Ал. — По. Чехов. Карвър. И макар да знам, че обикновено страниш от популярната литература, там се отличават Саки и О. Хенри. Харлан Елисън в модерната епоха.

— Всички те са написали доста повече от шест разказа. Ал, идеята е страхотна. Наистина.

— Би ли споделил каква е? Дай ми някаква обща представа.

— Той погледна Дрю. — Не искаш. Виждам, че не искаш.

Дрю, който копнееше да направи точно това — защото идеята беше прекрасна! Почти съвършена! — поклати глава.

— По-добре да не я разкривам. Заминавам за хижата на баща ми за известно време. Колкото да набера скорост.

— А, в ТР-90, нали? Вдън горите, с други думи. Луси какво мисли по въпроса?

— Не се зарадва особено, но сестра ѝ ще дойде да помага с децата.

— Тя не се тревожи за децата, Дрю. Много добре го знаеш. Дрю си замълча. Замисли се за бара. Замисли се за шерифа. Вече знаеше името му. Казваше се Джеймс Ейврил.

Ал отпи глътка чай, после остави чашата до омачкан от четене екземпляр на „Магът“ от Джон Фаулз. Дрю предположи, че на всяка страница има подчертани пасажи: в зелено за героите, в синьо за темите, в червено за фразите, които са направили впечатление на Ал. Сините му очи още бяха будни, но сега бяха и съвсем леко воднисти и зачервени. Дрю реши, че не вижда наближаващата смърт в тези очи, макар че май я беше зърнал за миг.

Ал се наведе напред, стиснал ръце между коленете си.

— Кажи ми, Дрю. Защо това е толкова важно за теб?

3

Вечерта, след като се любиха, Луси го попита дали наистина се налага да замине.

Дрю се замисли. Замисли се сериозно. Дължеше ѝ това. О, и много повече. Тя винаги беше насреща и когато преживяваше труден период, той се опираше на нея. Изрази се простичко:

— Луси, това може да е последният ми шанс.

Последва дълго мълчание от нейната страна на леглото. Той зачака, тъй като знаеше, че ако го помоли да не заминава, ще изпълни молбата ѝ. Най-накрая тя каза:

— Добре. Искам да успееш, но и малко ме е страх. Няма да си кривя душата по този въпрос. За какво се разказва? Или искаш да го запазиш в тайна?

— Умирам си да ти разкажа, но е по-добре да оставя напрежението да се покачи. Същото отговорих и на Ал, когато ме попита.

— Стига да не е за университетски преподаватели, които чукат половинките на колегите си, пият прекалено много и преживяват криза на средната възраст.

— С други думи, да не е като „Селото на склона“. Тя го смушка с лакът.

— Ти го каза, господинчо, не аз.

— Историята е съвсем различна.

— Не можеш ли да изчакаш, скъпи? Една седмица например? Просто за да си сигурен, че наистина ще се получи. — И добави по-тихо: — Заради мен?

Дрю не искаше; искаше да замине на север още утре и да започне да пише вдругиден. Но… Просто, за да си сигурен, че наистина ще се получи. Идеята май не беше толкова лоша.

— Мога да изчакам една седмица.

— Добре. Чудесно. И ако все пак отидеш в хижата, всичко ще бъде наред, нали? Обещаваш ли?

— Всичко ще бъде наред.

Той зърна за миг как зъбите ѝ проблеснаха, когато се усмихна.

— Мъжете винаги така казват.

— Ако работата не потръгне, ще се прибера. Ако започна да… сещаш се.

Тя не отговори, или защото му вярваше, или защото не му вярваше. Както и да е. Нямаше да се стигне до караница, това беше важното.

Дрю си мислеше, че е заспала или се унася, когато тя му зададе въпроса на Ал Стампър. Досега не го беше задавала, не и при първите му два опита да напише роман, нито дори по време на кошмарната одисея със „Селото на склона“.

1 ... 128 129 130 131 132 133 134 135 136 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)