Богове на измамата [bg]

— Откъде разбра, че съм мюсюлманин? Ако приемем за вярно, че не си накарал Садики да им подхвърли един куп фалшиви доказателства.

— Знаех го, защото направих проучване. Вие, американците, си мислите, че сте единствените, които могат да си вършат съвестно работата, но грешите. Имах предчувствие и направих някои проверки. Всъщност доста проверки. Накарах хората ми да прегледат архивите от статистическите преброявания на Щатите и списъка с пътници на кораби, акостирали на Елис Айланд, острова, където пристигат имигрантите. Пратих хора да посетят роднини в Босна, които ти дори не знаеш, че имаш. Един от моите хора отиде да говори с майка ти, за да види дали тя не знае нещо. След което изпратих цял екип в Триполи да прегледа османските архиви. Трябваха ни документи и знаехме, че хората на Сюлейман също ще дойдат да проверят. Те също не са глупави, приятелю мой. Затова трябваше да е вярно. Така и се оказа. Рожденото име на дядо ти е било Мохамед Фарес. Запазил го е в пълна тайна в Америка. Но, скъпи мой, тук е земята, откъдето започват тайните. Това, което е направил дядо ти, наричаме такия.

— Взех назаем тази дума от теб — отвърна Ферис. — Мислех, че я разбирам.

— Но, скъпи мой, такия не е нещо, което можеш да извадиш от кутия с фокуси. За един мюсюлманин това е средство за оцеляване. Дядо ти е разбирал какво е такия. Заради такия ти си тук днес. Именно това сме разбрали в пустинята. Единствено оцеляването е от значение. Не рискуваме богатството си за нищо друго.

Ферис си помисли колко усилия бяха вложили двамата с Хофман в измамата си — срещите в Абу Даби, Бейрут и Анкара, снимките и записите. Бяха се трудили толкова здраво и беше проработило — в полза на Хани. Ферис беше ядосан на Хани, но не можеше да не се усмихне на това, че йорданецът ги беше измамил толкова ловко.

— Когато изградихме легендата на Садики, това само улесни задачата ти, нали?

— Направи я много по-лесна. Можехме да се повозим на гърба ти. Когато включи за пръв път Садики в играта, и аз направих същото. Накарах го да се обади на истинската си свръзка в Ал Кайда — о, да, той имаше такава, — и да каже, че недоволен агент от ЦРУ му предлага да му издаде тайни. Не повярваха, но бяха любопитни. След първата среща с теб им даде истински сведения, предоставени от мен, разбира се. Повечето бяха негодни — стари мобилни телефони, операции, които бяха изстинали. Пробутах им чудна история за вербуването в Берлин и игрите ви с Амари. Тогава започнаха да смятат, че си истински предател, щом им пращаш подобна информация. Всеки път, когато викаше Садики на среща, им пробутвах нови материали. Ти едновременно изнасяше малкото си представление и потвърждаваше историята ми. Беше толкова удобно да се размятат снимки на Садики, заснети от наблюдателни камери, из Абу Даби, Бейрут и Истанбул, да не споменаваме Лондон и Париж. Истински късмет си беше.