Отмъстителите
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Отмъстителите». Краткое содержание книги:
В „Отмъстителите“ героите са почти същите като в „Град Отчаяние“, романите са свързани и чрез злия дух, който се вселява в хората и ги подчинява на властта си. Получава се огледален образ на „Град Отчаяние“, но отразен от криво огледало.
Какво ще се случи, ако изведнъж се озовете в свят, сътворен от фантазиите на дете, което обича уестърните и анимационните филми с космически герои?
Отговорът ще намерите, когато прочетете „Отмъстителите“.
Източник: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=3779
Одри се извръща към Джони, без да изпуска окървавеното дете от прегръдките си, в този миг писателят прави зашеметяващо откритие: тя изглежда щастлива. В мига, когато тя се свлича на земята, Ками изпищява — може би ликува, а може би е ужасена от извършеното.
Дори в смъртта си Одри съумява да задържи Сет в прегръдките си. В мига, когато пада, гадното червено нещо се издига от останките на детето като було. Извива се над мръсния линолеум, все едно яркоалени електрони кръжат около себе си.
Джони и Ками се взират един в друг през тази червена пелена кой знае колко време — сякаш са се вкаменили — докато най-сетне някой извиква:
— Мамка му! Мамка му, защо си ги убила, тъпа кучка такава?
Джони забелязва как Синтия и Стив се приближават и застават зад Ками. Синтия я сграбчва за ръката и я разтърсва.
— Кучка! Задръстена престъпна патка, какво си мислиш, че така ще си върнеш детето ли?
Ками като че ли не я чува. Тя следи движенията на извиващото се червено нещо с широко отворени очи, без дори да мигне, сякаш е хипнотизирана… а то гледа нея. Джони не знае откъде му е известно това, но е сигурен. И изведнъж то се спуска върху нея като комета… или като червения „Тракър Ароу“ на Снейк Хънтър.
Бе питал Одри дали Так може да се всели в някой друг. Тя отвърна, че не може, сигурна е в това, но ако е грешала? Ако Так я е заблудил? Ако е…
— Внимавай! — крясва той на Синтия. — Дръпни се от нея!
Девойката недоумяващо се пули насреща му иззад рамото на Ками. Ала Стив реагира на паниката, която безпогрешно долавя в гласа на Джони, и дръпва Синтия назад.
Вихърът от червени искрици се разделя на две. Джони си спомня онези вилици, с които като момчета печаха дъвчащи бонбони на огньове от съчки по плажовете на Сейвин Рок. Само че зъбците на тази вилица се забождат право в ококорените очи на Ками Рийд, които проблясват като червени семафори, изпъкват още повече и в следващия миг изхвърчат от орбитите си. Жената се ухилва толкова широко, че устните й се нацепват, по брадичката й се стича струйка кръв. Залита, изпуска пушката и протяга ръце. За пръв път Джони вижда нещо тъй слабо и тъй хищно едновременно.
— Так — обявява съществото с гърлен глас, който няма нищо общо с гласа на Ками. — Так печели! — Следва пауза. После с дрезгав металически глас, който Джони е сигурен, че ще чува в кошмарите си цял живот, сляпото същество извиква: — Познавам ви всичките. Ще ви намеря всичките. Ще ви преследвам до край. Так!
В този миг черепът започва да се раздува и онова, което е останало от главата на Ками, набъбва като чудовищна гъба. Джони чува някакъв звук, сякаш някой раздира лист хартия, и осъзнава, че се къса тънката кожа на главата й. Ослепелите очи се издължават и скоро се превръщат в цепки; издуващият се череп издърпва носа нагоре и той заприличва на зурла с трапецовидни ноздри.
Очевидно Одри бе права. Само Сет е можел да подслони това чудовище. Само Сет или някой като него. Някой изключителен човек. Защото…
В този миг, сякаш да довърши мисълта му по възможно най-впечатляващия начин, главата на Ками Рийд се пръска. По лицето на Джони се посипват горещи парченца, някои продължават да пулсират като живи.
Джони започва да се бърше и крещи, погнусен до степен на умопомрачение, опитвайки се да почисти очите си. Едва доловимо чува гласовете на Синтия и Стив — сякаш от другия край на телефонна линия, когато говорещият е оставил за малко слушалката — които също крещят. После стаята се изпълва с ослепителна светлина, която грейва толкова неочаквано и шокиращо, че им действа като плесница. Отначало Джони решава, че е избухнал взрив — и това е краят на всички им. Но когато очите му (все още смъдящи и пълни със солената кръв на Ками) започват да свикват, установява, че не е никакъв взрив, а слънцето — силно, приличащо, лятно следобедно слънце. Гръмотевиците заглъхват на изток. Бурята е отминала; мълниите са подпалили къщата на Хобартови (в това е сигурен, защото усеща дима), после е заминала да създава неприятности на други хора. Но сега се чува и друг звук, който толкова дълго бяха чакали напразно: пронизителният вой на сирени. Полиция, пожарни, линейки, сигурно и специалните части, да му се не види, кой знае. Какво значение има. Воят не сирени вече никак не го вълнува.