Отмъстителите
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Отмъстителите». Краткое содержание книги:
В „Отмъстителите“ героите са почти същите като в „Град Отчаяние“, романите са свързани и чрез злия дух, който се вселява в хората и ги подчинява на властта си. Получава се огледален образ на „Град Отчаяние“, но отразен от криво огледало.
Какво ще се случи, ако изведнъж се озовете в свят, сътворен от фантазиите на дете, което обича уестърните и анимационните филми с космически герои?
Отговорът ще намерите, когато прочетете „Отмъстителите“.
Източник: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=3779
В мига, когато жената изнася детето от тоалетната и подминава писателя, Так се впива в очите на Сет — входовете, които се намират най-близо до изключителния мозък — и започва да ги блъска като яко ченге, което разбива врата, подпирана от слабак. За миг е обзет от несвойствена паника, защото отначало не става нищо — все едно да се хвърляш върху тухлена стена. Но постепенно тухлите омекват и поддават.
Скоро… само след миг… най-много два…
У Сет / Времето на Сет
Изпод ръката му два от лостовете започват да се връщат нагоре. Дори когато удвоява усилието, те отново се съпротивляват на натиска, сякаш са живи. Все още светят червените сигнални лампички, но това няма да трае дълго. В едно Так е прав — както и да се надиграват по хитрост, Сет вече не може да се мери с грубата му сила. Едно време — може би. В началото. Но вече не. И все пак, ако е прав, това може да се окаже без значение. Ако е прав и ако има късмет.
За миг с копнеж поглежда към телефона — леля Одри го нарича телефона на Так — но, разбира се, самият апарат изобщо не му е необходим; винаги е бил само символ, нещо конкретно, което улеснява телепатичната връзка помежду им, както лостовете и сигналните лампички са само по-лесен начин да концентрира волята си. Но и без друго сега телепатията е последната му грижа. Ако единственото, което ги свързва, е телепатията, значи всичко е напразно.
Лостовете под ръката му упорито се движат нагоре, тикани от първичната сила и примитивната воля на Так. В миг червените светлини угасват и светват зелените. В главата на Сет еква ужасяващо бучене, което сякаш се опитва да заглуши мислите му; за миг съзнанието му е заслепено от танцуваща кървавочервена светлина, в която просветват искрици.
С всичка сила натиска лостовете надолу. Отново светват червените лампички. Поне за малко.
Сега е моментът — на игралната маса остана една-единствена скрита карта и в този миг Сет Гарин я обръща.
Домът на Уайлърови / Времето на Джони
В известен смисъл е все едно да попаднеш под обстрела на отмъстителите, но вместо куршуми, мисли пронизват съзнанието му. Но дали наистина са мисли?
Първата е отправена към Ками Рийд, която стои на кухненския праг и стиска пушка:
…Сега! Направи го сега!
Втората е отправена към Одри Уайлър, която се отдръпва, сякаш са й ударили плесница, и за миг престава да прогонва спектралната червена гнусотия, която кръжи около главата на Сет:
… сега, лельо Одри! Сега е моментът!
Последната мисъл обсебва мислите на Джони като нечовешки бурен тътен и заглушава всичко останало:
… НЕ, КОПЕЛЕНЦЕ ГАДНО! НЕ МОЖЕШ ДА ГО НАПРАВИШ!
„Не — казва си Джони, — той не може. И никога не е могъл.“ После вдига поглед към Ками Рийд. Очите й са оцъклени, а устните са обтегнати в жестока, чудовищна усмивка.
Но тя може.
У Так / Времето на Так
Може би три секунди след като жената с оръжието извика, Так осъзнава, че е надигран. Следват няколко секунди, в които се пита как е възможно, след всичките хилядолетия, в които е мислил и планирал, заключен в тъмното. И тъкмо когато започва да проумява, че Сет не се намира в тялото, в което той се опитва да влезе, жената на вратата открива огън.
Домът на Уайлърови / Времето на Джони
Ками вече изобщо не е сигурна че действа по своя воля, но това няма значение; ако волята й беше свободна, пак би постъпила точно така. Онази Уайлър стиска адското изчадие в прегръдките си като грамадно бебе, а вместо с плацента и кръв, краката му са оплескани с изпражнения. Държи го като щит. На Ками й идва да се изсмее.
— Пусни го! — крясва тя, но вместо да се подчини, сякаш напук Одри го вдига още по-високо и го притиска към гърдите си. Ками продължава злобно да се усмихва, зла усмивка, а очите й сякаш всеки миг ще изхвръкнат от орбитите си (по-късно Джони осъзнава, че несъмнено е била оптическа измама), в същия миг тя насочва пушката към детето.
— Не, Ками, недей! — крещи писателят, но тя стреля. Първият изстрел отнема живота на осемгодишния Сет Гарин, който продължава конвулсивно да потръпва от диарията; куршумът отнася част от черепа му, опръсквайки странно спокойното лице на леля му с кръв, коса и костици, сетне се забива в лявата гърда на Одри. Вече е загубил инерция и не може да причини никаква сериозна вреда. Но вторият изстрел довършва започнатото — улучва Одри в гърлото точно в мига, когато тя полита назад и се блъсва в кухненската маса. Купчините чинии започват да падат на пода.