Разединени равнини

— Ако зависеше от мен — изрече с равен глас Паропс, — щях да поведа хората си обратно към Тарк и да нападна лагера на осоидите.

— Защото това би било самоубийство — изтъкна Неро.

— Именно. Но последните заповеди, които получих, изключват такъв ход, затова трябва да измисля нещо друго.

— Е, на мен ми хрумнаха едно-две нещица, ако ти е интересно да ги чуеш — подхвърли Неро.

— Приемам всякакви предложения.

— Заведи хората си в Колегиум — каза мухородният. — Имам там един влиятелен приятел, който мрази Империята и в червата. Той е в… как му викаха? В Събранието.

— Колегиум е прекалено далеч — възрази Паропс. — Не можем да прекосим половината Равнини с надеждата, че някакъв твой приятел ще приюти близо седемстотин бездомни мравкородни войници. Да не говорим, че ако кесианците ни спипат да се влачим по крайбрежието, ще ни избият до крак.

Неро кимна.

— Разбирам. Е, Паропс. Бях ти добър приятел… доколкото е възможно, нали?

— Като за мухороден.

— Голяма похвала, благодаря. Сега ще ти начертая два курса на действие, които няма да ти харесат. Ясно? Единият засяга мен, другият — теб и хората ти. Така, за първия… Аз се връщам обратно.

Паропс го зяпна.

— Да не си луд или какво?

— Въпрос на лоялност, Паропс. Точно ти би трябвало да разбереш. Не към Тарк, признавам; към приятелите ми. Винаги съм се стремил да бъда верен на приятелите си. Защото пътувам много и не знам къде ще ме свари утрото след ден или след десетница, не знам кога ще ми потрябва приятел, който да ме приюти у дома си, да ме нагости или да ме измъкне от затвора. А със Стенуолд се знаем от двайсет години.

— Говориш за двамата му агенти, така ли? Полуродният и другият?

— Водното конче, да. Трябва да разбера какво е станало с тях. Най-вероятно са мъртви, но трябва да го знам със сигурност. Защото Стенуолд би искал да научи.

— Ще те хванат — предупреди го Паропс. — Ще свършиш като роб или като труп.

— Няма да ме хванат — възрази Неро, — защото няма да се промъкна като крадец. Ще ида при тях с високо вдигната глава. Неро, прочутият художник, сигурно сте чували за мен? Случайно ми се намира доста черна и жълта боя. Дали пък не бихте искали да ви нарисувам портрет? Знаеш как става.

— Ще те убият или ще те заробят — повтори твърдо Паропс.

— По едно време и вие се бяхте засилили да ме убивате, помниш ли? Аз умея да оцелявам. Цял живот все това правя — сви рамене Неро. — Задължен съм на Стенуолд, а той би искал да знае какво е станало с хората му.

Паропс поклати глава, но откри, че няма сили да спори.