Преродена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #10
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 978-619-157-062-1
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Преродена любов». Краткое содержание книги:
Тормент е сломена сянка на воина, който някога е бил, след смъртта на своята обична Уелси. Върнат в Братството от себичен паднал ангел, той се бие с враговете си с безмилостно ожесточение. Когато насън вижда любимата си, затворена в студена и самотна пустош между двата свята, Тор се обръща към ангела Ласитър с молба да спаси починалата му любима. Но единственият начин това да се случи с Тор да забрави за нея и да обикне друга.
Докато войната с лесърите бушува и един нов вампирски клан се домогва до трона на Слепия крал, Тор се лута между незаличимото минало и изпълненото с надежда бъдеще. Но може ли неговото сърце да превъзмогне всичко това и да донесе спасение за всички?
Ноуан, аристократка, родена в охолство, има тежка съдба. Отритната от семейството си преди много години, без близки и приятели, тя вече е никоя. Но за Тормент тя е единственият шанс за спасение...
Тя приклекна, за да успокои разтревожения ретривър, а Тор се запъти към вратата, като забави ход, когато достигна предизвиканото от братята задръстване във вестибюла. Докато чакаше да мине, вдигна поглед към балкона на втория етаж. Ноуан стоеше сама със свалена качулка.
Тази плитка трябваше да изчезне, каза си той. Беше редно коса, така прекрасна като нейната, да улавя светлината и да блести. Вдигна ръка и й помаха, а когато тя му отвърна, изскочи навън и потъна в хладната нощ.
Застанал близо до Джон, но не прекалено, той зачака кимването на Рот, а после се дематериализира заедно с краля и момчетата към един полуостров в река Хъдсън, на север от хижата на Хекс.
Тор прие форма насред една рехава гора, а въздухът беше освежаващо хладен и ухаеше на окапали листа и на влажните скали на крайбрежието. Къщата на Асейл, която се издигаше пред тях, представляваше истинско произведение на изкуството, дори погледната от задната страна, помещаваща гаражите. Наподобяващата дворец сграда имаше два основни етажа и веранда, която я опасваше цялата, а разположението й и огромните прозорци й осигуряваха възможно най-широк изглед към водата.
Не особено подходящо жилище за вампир. Толкова много стъкло при дневна светлина? Но пък какво ли можеше да се очаква от член на глимерата?
Къщата беше огледана предварително, както постъпваха с всяко друго място, определено за срещите, така че бяха наясно с плана на двора. Освен това Ви проникна вътре и провери интериора. Докладва, че там няма кой знае какво, и очевидно това не се беше променило. Под светлината, струяща от таваните, не се виждаше почти никаква мебелировка.
Сякаш Асейл живееше в рамка като единствен изложбен експонат.
И въпреки това вампирът явно беше предприел и някои разумни стъпки. Според Ви прозорците съдържаха стоманени нишки, подобно на автомобилните стъкла, така че дематериализирането навътре или навън ставаше невъзможно. Също така беше разчистил терена около оградата, което означаваше, че всеки приближаващ се превръщаше в мишена.
Тор даде воля на инстинктите и сетивата си... и на радарния му екран не се появи абсолютно нищо. Цареше пълен покой, помръдваха само някой и друг клон или листо, подухвани от вятъра, на около триста метра пристъпваше елен, а братята се движеха зад него.
Или поне докато по павираната алея не се приближи кола.
Ягуар, предположи Тор по шума на двигателя.
Да, оказа се прав. Черен ХКК с тъмни странични стъкла.
Дългоносото возило отмина, спря пред най-близкия до къщата гараж и се прибра вътре, когато вратата се вдигна. Асейл или който се намираше зад волана, не угаси мигом двигателя. Изчака вратата да се спусне зад него, а през това време Тор забеляза, че тя нямаше прозорци. А дървеното й покритие съвсем леко се отличаваше от това на останалата част на къщата. Същото важеше и за останалите пет гаражни клетки.
Монтирал е тези врати, след като се е нанесъл, отбеляза наум Тор. Може би кучият син не беше пълен идиот.
— Добре, аз ще отида до главния вход — приличащите на диаманти очи на Ви проблеснаха. — Ще ви дам сигнал. или ще чуете тънко пищене, като че идващо от момиче. И в двата случая знаете какво да правите.
И той се дематериализира зад ъгъла на къщата. Нямаше да е зле да го държат под око, но Рот беше най-важният в тази операция, а линията от дървета зад къщата представляваше единственото прикритие наоколо.
Докато чакаха, Тор извади пистолета си, а Джон Матю и Куин го последваха. Двете четирийсетмилиметрови оръжия на краля останаха по местата си. Би изглеждало твърде отбранително да се появи с пистолет в ръка.
Колкото до личните му гардове, това беше част от служебните им задължения.
Напълно съсредоточен, Тор си пожела да можеха да оставят краля вкъщи поне докато траеше подготовката за посещенията му, но Рот отхвърли идеята още преди месеци. Без съмнение му се струваше унизително, като се имаше предвид, че за разлика от баща си, преди да се качи на трона, той беше боец... Само че кошмарни моменти като този можеха направо да те подлудят.
Три напрегнати минути по-късно телефонът на Тор издаде сигнал за получено съобщение: Кухненската врата до гаража.
— Иска ни при задния вход — обяви Тор и прибра апарата в джоба си. — Рот, става дума за петдесет метра право напред.
— Разбрано.
Четиримата се дематериализираха и приеха форма при задния навес, разположени един спрямо друг така, че да осигурят максимална защита за Рот: Тор се намираше точно пред краля, Джон беше отдясно, а Куин отляво. Ви мигом зае позиция отзад.