Преродена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #10
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 978-619-157-062-1
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Преродена любов». Краткое содержание книги:
Тормент е сломена сянка на воина, който някога е бил, след смъртта на своята обична Уелси. Върнат в Братството от себичен паднал ангел, той се бие с враговете си с безмилостно ожесточение. Когато насън вижда любимата си, затворена в студена и самотна пустош между двата свята, Тор се обръща към ангела Ласитър с молба да спаси починалата му любима. Но единственият начин това да се случи с Тор да забрави за нея и да обикне друга.
Докато войната с лесърите бушува и един нов вампирски клан се домогва до трона на Слепия крал, Тор се лута между незаличимото минало и изпълненото с надежда бъдеще. Но може ли неговото сърце да превъзмогне всичко това и да донесе спасение за всички?
Ноуан, аристократка, родена в охолство, има тежка съдба. Отритната от семейството си преди много години, без близки и приятели, тя вече е никоя. Но за Тормент тя е единственият шанс за спасение...
Обратно в спалнята.
Право към дрешника.
Не знаеше точно кога му хрумна. Може би докато преглеждаше купчините с пуловерите й. Или пък може би когато се захвана с обувките й, спретнато подредени в редички на стелажите. Възможно беше да се е случило, докато прехвърляше закачалките с блузи или пък не, панталоните. Или полите и роклите.
Но в обгърналата го тишина, в съсипващата го самота, в непрестанната му скръб. му хрумна, че това са само вещи. Дрехите й, гримовете, тоалетните принадлежности. оправеното от ръцете й легло, кухнята, в която някога готвеше, къщата, която лично тя създаде.
Всичко това бяха само предмети.
И така както тя никога нямаше да изпълни сватбената си рокля, така никога нямаше да се върне и да си поиска нещо от това. Всичко й принадлежеше и тя го беше обличала, използвала и се беше нуждаела от него, но това не беше тя.
Кажи го — кажи, че е мъртва.
Не мога.
Проблемът е в теб.
Нищо от онова, което бе сторил в своята скръб, не я върна. Нито изпълненото с агония пътуване в миналото, нито напиването до безпаметност, нито сълзите на слабост или отхвърлянето на друга жена. Не помогнаха и отбягването на това място или часовете, прекарани в самота с огромна празнина в средата на гърдите си. Нея я нямаше.
А това означаваше, че всичко това тук бяха просто вещи в празна къща.
Боже. Изобщо не почувства онова, което очакваше. Пристигна тук, за да заличи мислите си за Ноуан. А какво излезе вместо това? Всичко, което откри, се изчерпваше до куп неодушевени предмети, които можеха да променят нещо у него точно толкова, колкото и да говорят или да се движат.
Като се замислеше къде се намираше Уелси сега, идеята, че бе дошъл тук, за да търси начин да прекъсне връзките си с Ноуан, можеше да се определи като чиста лудост. Трябваше да ликува, задето мисли за друга жена.
А той все още гледаше на това като на проклятие.
39.
В имението на Братството Ноуан седеше на леглото, което делеше с Тормент, а робата й лежеше върху завивката до нея. Тялото й беше покрито само от долната риза.
Тишина. Тази стая беше така тиха в негово отсъствие. Къде ли се намираше той?
Когато се върна тук, след като приключи със задълженията си в тренировъчния център, очакваше да го открие да я чака, затоплен под завивката и вероятно заспал. Вместо това леглото беше напълно оправено, възглавниците бяха подредени пред таблата в горната му част, а допълнителното одеяло, онова, което обикновено той използваше, лежеше сгънато в долната част на матрака.
Не беше ходил във фитнеса, басейна или спортния салон. Не го засече и в кухнята, където се отби да си вземе нещо освежително. Нямаше го в билярдната зала, нито в библиотеката.
И не се появи за Първото хранене.
Бравата на вратата се завъртя и тя подскочи, а после въздъхна дълбоко. Кръвта й в тялото на боеца обяви пристигането му дори преди до носа й да беше достигнал ароматът му или огромното му тяло да бе запълнило касата.
Все още не беше облякъл риза. Не носеше и обувки.
А погледът му беше мрачен и пуст като коридорите на Дънд.
— Къде беше? — прошепна.
Той избегна както погледа, така и въпроса й, като се втурна в банята.
— Закъснявам. Рот свика събрание.
Тор пусна душа, а тя наметна робата на раменете си с ясното съзнание, че той се чувства некомфортно, ако не е напълно облечена, докато е извън леглото. Но не в това се криеше причината за лошото му настроение; беше раздразнен още преди да я бе погледнал. Любимата му, каза си. Трябва да е нещо, свързано с нея.
И вероятно трябваше да го остави сам.
Но тя не го стори.
Когато Тор се върна, около бедрата му имаше увита кърпа и той се запъти право към дрешника, без да я удостоява с поглед. Отвори вратата, опря ръка в рамката и се наведе вътре, а лампата над него осветяваше името на гърба му.
Само че той не извади никакви дрехи. Сведе още повече глава и остана неподвижен.
— Днес ходих в някогашния ми дом — произнесе изведнъж.
— Днес? През деня ли?
— Фриц ме закара.
Сърцето й заблъска бясно при мисълта, че е бил изложен на слънчева светлина... Я почакай, те двамата не са ли живели тук?
— Имахме си собствена къща — обясни той. — Не живеехме тук заедно с останалите.
Значи, това не е била семейната им спалня. Нито семейното им легло.
Когато Тор не каза нищо повече, тя го подкани.