Преродена любов

— Това място е истинска крепост — заяви Куин, докато излизаше от поредната баня.

— Мазето? — Джон оформи думата само с устни, защото не искаше да прибира оръжието си.

Като че прочел мислите му, Асейл викна:

— Вратата към мазето е заключена. В кухнята до втория хладилник е.

Те се втурнаха обратно натам, откъдето започнаха, откриха поредната стоманена преграда, която наистина беше затворена и заключена.

Джон погледна телефона си и прочете груповото съобщение, изпратено от Рейдж: Бием се в центъра. Идваме възможно най-скоро.

— По дяволите — произнесе беззвучно и показа екрана на

Куин.

— Излизам навън — обяви той и се втурна към една от плъзгащите се врати. — Заключи след мен.

Джон се хвърли към боеца и го стисна здраво.

— Можеш да забравиш — оформи с устни.

Куин се изтръгна от желязната му хватка.

— Хаосът е пълен, а Рот трябва да бъде откаран в клиниката — Джон ругаеше беззвучно, а Куин поклати глава. — Бъди разумен, приятелю. Ти трябва да помогнеш на Ви с Асейл, а освен това двамата трябва да поддържате вътрешността на къщата подсигурена. Също така миниванът трябва да потегли, защото кралят кърви. Налага се да ме оставиш да изляза и да сторя каквото мога, за да обезопася района. Няма кой друг.

Джон изруга отново, докато ровеше в съзнанието си за друга възможност. Накрая обви шията на приятеля си с ръка и двамата доближиха глави за миг. После го пусна и отстъпи назад, макар че това почти го убиваше. Но на първо място дългът му беше да спаси краля, а не най-добрия си приятел. Кризата беше свързана с Рот, а не с Куин.

Освен това Куин беше наистина смъртоносен кучи син с бързи крака, отлично боравеше с пистолета и не по-лошо с ножа. Налагаше се да се довери на тези му умения. А и беше прав — те двамата бяха изключително нужни в тази ситуация.

С едно последно кимване Куин се промъкна през плъзгащата се врата, а Джон затвори и заключи зад гърба му... оставяйки го съвсем сам навън.

Поне копелетата отвън вероятно смятаха, че всички се намират в къщата и ще останат в нея. Нямаше как да не са наясно, че ще пристигне подкрепление, и беше логично воините на Рот да го изчакат, преди да предприемат контраатака.

— Джон! Куин! — извика Ви. — Какво става там, по дяволите?

Джон изтича обратно до антрето. За съжаление, трудно можеше да обясни, без да остави настрани пистолета си.

— По дяволите, Куин е излязъл навън съвсем сам, нали?

Асейл се засмя леко.

— А аз си мислех, че съм единственият тук с влечение към смъртта.