Затворник по рождение

Дани следеше всяко негово движение, подобно на боксьор, който изучава грешките и слабостите на бъдещия си противник. За неопитното око Крейг бе почти безгрешен. След време стана ясно, че е умел, лукав и безмилостен — всички необходими за професията му оръжия. Правеше впечатление, че умее да разтяга възможностите на закона до скъсване, стига това да бе необходимо за постигане на целта. А цената на подобно нещо бе добре позната на Дани. Знаеше, че когато дойде моментът да се изправи лице в лице с Крейг, ще трябва да е много добър, защото врагът му няма да се предаде, докато и последният дъх не бъде изтръгнат от гърдите му.

Вече знаеше почти всичко необходимо за Спенсър Крейг, но това само го направи още по-предпазлив. Да, имаше предимството на подготовката и елемента на изненадата, но, от друга страна, дръзваше да влезе в област, която Крейг смяташе, че владее до съвършенство, а той самият изучаваше едва от няколко месеца. С всеки изминал ден ролята, която трябваше да играе, се превръщаше малко по малко в реалност и вече никой не би се усъмнил, че той е Ник Монкрийф. Но не забравяше думите на своя приятел, записани в дневника му, че когато се изправиш пред умел противник, трябва да се постараеш да го извадиш от средата, в която се чувства сигурен. Само така можеш да разчиташ, че ще го изненадаш.

Дани изпробваше новите си умения всеки ден, но това да се самопоканиш на частно парти по повод заключително представление, да създадеш впечатлението, че си редовен посетител на „Дорчестър“ у млад брокер, който е готов на всичко, за да сключи сделка, и да убедиш театрален продуцент, че си готов да инвестираш в последния му проект, бяха само встъпителните рундове на дълго състезание, в което Крейг безсъмнено бе сред състезателите, печелили не една награда. Свалеше ли гарда си дори за миг, мъжът, който сега вършееше в залата долу, нямаше да се поколебае да удари втори път по откритото място. И щеше да го направи така, че Дани да остане зад решетките до края на дните си.