Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Значи за една пиеса са ви необходими около петдесет ангела.
— Бива те в сметките, а? — рече Дънкан и започна да реже стека.
Дани мислено се наруга. Не му хареса, че се бе изпуснал, затова побърза да попита:
— И как печели един ангел?
— Ако залата е пълна шейсет процента по време на представленията, той ще си върне парите и дори може да спечели прилична сума. Под този процент обаче може да загуби и ризата на гърба си.
— Колко получава една звезда?
— Малко, ако питаш актьорите. В повечето случаи около петстотин на седмица. Ето защо много от тях предпочитат телевизията, рекламите и дори дублажите на филми, отколкото да се занимават с истинска актьорска работа. На Лари Девънпорт плащаме около хиляда.
— Хиляда на седмица? Не мислех, че става от леглото за такава сума.
— Ние също бяхме изненадани — призна Дънкан.
Сомелиерът доля последното вино в чашите им и вдигна въпросително бутилката към Дани, който му кимна.
— Виното е много хубаво — отбеляза Дънкан и Дани се усмихна. — Проблемът на Девънпорт е, че от много време не е получавал предложения и „Колко е важно да бъдеш сериозен“ задържа името му още няколко седмици по билбордовете. Звездите от сапунените сериали, също като футболистите, много скоро свикват да получават хиляди паунда седмично, да не говорим за стила на живот, с който след това трудно се разделят. Затвори ли се обаче кранчето, дори да са отделили нещо настрани, при този начин на живот то бързо се изпарява. Проблем, пред който се изправиха много актьори, особено онези, които вярват в своята популярност и не заделят нищо за тежки времена. След това изведнъж се озовават с огромни данъци и никакви средства.
— Какво сте замислили да поставите сега? — попита Дани. Не искаше да демонстрира прекалено голям интерес към Лорънс Девънпорт, за да не събуди подозрения.
— Започвам проект с пиеса на един нов драматург — Антон Казубовски. Спечели няколко награди на фестивала в Единбург миналата година. Заглавието на творбата е „Бижу, бижу“ и имам усещането, че това е пиеса, каквато от много време не е виждана в Уест Енд. Няколко големи имена вече проявяват интерес и скоро ще направя официално представяне. Веднага щом се спрем на някого за главна роля, ще ти се обадя. — Той замълча. Пръстите му разсеяно въртяха столчето на чашата. — Каква сума смяташ да инвестираш?
— Ще ми се да започна с нещо по-малко — отговори Дани. — Да речем около десет хиляди. Ако резултатът е приличен, може и да стана редовен участник.
— Оцелявам благодарение на редовните си участници — съобщи Дънкан и пресуши чашата. — Ще се обадя веднага щом сключа договор с актьора за главната роля. Обикновено организирам малко парти за инвеститорите в началото на всеки нов проект. Каня, естествено, и известни актьори. Ще можеш да се видиш отново с Лари. Или със сестра му, зависи кого предпочиташ.
— Нещо друго, сър Никълъс? — попита главният келнер.
Дани би поръчал и трета бутилка, но вече бе получил отговор на всичките си въпроси, затова каза:
— Само сметката, благодаря ти, Марио.
След като Големия Ал го върна на „Болтънс“, Дани веднага влезе в кабинета си и свали папката на Девънпорт от рафта. Следващите няколко часа записа всичко важно от разговора с Дънкан, след което остави папката между тези на Крейг и Пейн и се върна на бюрото.
Започна да чете есето, с което щеше да кандидатства за наградата. Още на втория параграф разбра, че така, както бе започнал, няма да направи впечатление на професор Мори, да не говорим за членовете на журито. Единственото положително нещо в това негово занимание бе, че с него запълваше дългите часове на чакане преди всяка следваща стъпка от плана му. Налагаше се да устои на изкушението да ускори нещата, защото това неизменно щеше да доведе до някоя фатална грешка.
Минаха няколко седмици, преди Гари Хол да успее да сключи сделката на Майл Енд Роуд, без някой от продавачите да разбере какво се готви. Като всеки добър рибар, Дани хвърляше стръвта си с цел да улови не някоя дребна рибка, а нещо по-съществено — например Джералд Пейн.
Налагаше се също така да изчака Чарли Дънкан да намери звезда за проекта си, преди да се види отново с Лари Девънпорт. Трябваше да чака и…
Телефонът на бюрото иззвъня.
— Проблемът, за който споменахте — започнаха направо отсреща, — май намери своето решение. Трябва да се срещнем — добави гласът и линията прекъсна.