Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Сигурно ще си помисли, че си обрал банка — отбеляза Ал. — А аз осигурявам транспорта.
— Не е далеч от истината — отвърна Дани.
Накараха го да чака в приемната не повече от обикновено. По едно време госпожица Бенет се появи на вратата и му кимна да влиза. Той се настани на пластмасовия стол срещу нея.
— Преди да започнем, Никълъс, може би ще ми обясниш чия беше колата, с която те видях да пристигаш?
— Моя е — отвърна Дани.
— А човекът зад волана?
— Моят шофьор.
— Как е възможно да имаш беемве и шофьор, след като студентската стипендия е единственият доход, който си декларирал? — взе да губи търпение госпожица Бенет.
— Дядо ми е основал попечителски фонд от сто хиляди паунда на мое име и с част от него плащам месечните си разходи, ето защо…
— Никълъс — повиши глас Бенет, — тези срещи са възможност да поставиш открито проблемите си, а аз да ти дам съвет или да ти помогна, доколкото мога. Ще ти дам още една възможност да отговориш на въпросите ми честно. Ако продължаваш да се държиш несериозно, ще се наложи да спомена това твое отношение в следващия си доклад до Вътрешно министерство, а и двамата добре знаем какви ще са последствията. Разбра ли ме?
— Да, госпожице Бенет. — Спомни си думите на големия Ал, който се бе сблъскал с подобен проблем с неговия пробационен инспектор: „Кажи им каквото искат да чуят, шефе. Това само ще ти улесни живота“.
— Нека те попитам отново: кой е собственикът на колата, с която пристигна?
— Човекът, който седеше зад волана — отвърна Дани.
— Твой приятел ли е, или работиш за него?
— Познаваме се от армията, видя ме да тичам насам и ми предложи да ме докара.
— Имаш ли някакви други източници на доходи, освен стипендията?
— Не, госпожице Бенет.
— Е, така вече всичко изглежда по-нормално. Виждаш ли колко по-лесно става, когато проявиш готовност за сътрудничество? Има ли още нещо, което би искал да споделиш с мен?
Дани се изкуши да й разкаже за срещата с тримата швейцарски банкери, за сделката с имота и че възнамерява да се види с Чарли Дънкан. Но каза само:
— Професорът ми предлага да кандидатствам с есе за наградата в памет на Джени Лий. Бихте ли ме посъветвали какво да отговоря?
Широка усмивка огря лицето на госпожица Бенет.
— Това ще увеличи ли шансовете ти да си намериш след това работа като учител?
— Предполагам, че да — отвърна Дани.
— В такъв случай моят съвет е да участваш.
— Много съм ви благодарен, госпожице Бенет.
— Няма защо — отвърна тя. — Нали затова съм тук.
Среднощното посещение на Майл Енд Роуд разпали в душата на Дани онези въглени, които доживотните наричат „демони“. Но завръщането в „Олд Бейли“ дори посред бял ден, бе още по-тежко изпитание.
Когато Големия Ал приближи колата до тротоара, Дани вдигна очи към скулптурата, кацнала на сградата на Централния наказателен съд — женска фигура с везни в едната ръка. Докато прелистваше празните страници на бележника си, за да запише срещата с Чарли, Дани си спомни какво беше планирал за този ден. Големия Ал мина с колата покрай централния вход, сви надясно и се насочи към задната част на сградата, където имаше специален вход, означен с табелата „Вход за посетители“.
Дани мина през охраната и пое нагоре по широките каменни стъпала, които водеха към галериите за посетители в различните зали. Стигна до най-горния етаж, където служител на съда с дълга черна тога като на преподавател в университет, го попита кое заседание иска да гледа.
— Зала номер четири — отвърна Дани и, получил указания, слезе на втория етаж и там сви вдясно. Отвори съответната врата и влезе в галерията. Вътре имаше няколко души — приятели и роднини на обвиняемия, както и просто любопитни зрители. Всички бяха насядали на една обща пейка и гледаха към залата долу. Той не се нареди до тях.
Не го интересуваше обвиняемия. Беше дошъл да наблюдава как неговият враг се държи в свои води. Седна в края на един от задните редове. Като опитен убиец, бе заел място, откъдето жертвата му се виждаше най-добре. За да го забележи, Спенсър Крейг трябваше да се обърне специално към галерията и да се взира известно време. Дори тогава щеше да го види само като неясен силует.