Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
Никак не му се нравеше упоритата й враждебност, която чувстваше като подводно течение около себе си.
— Дойдох, за да се опитам да ви помогна, а не за да изкарвате агресията си върху мен — каза той рязко. — Казаха ли кога ще можем да вземем тялото?
— Аутопсията е насрочена за днес следобед. Казаха, че след това сме свободни да организираме погребението — Елен разпери ръце. — Не знам на кого да се обадя. Как да постъпя, Алекс?
— Намери телефона на някоя погребална агенция в телефонния указател. После пусни съобщение във вестниците и се обади на по-близките роднини и приятели. Ако искаш, аз мога да поема разговорите с роднините.
Тя кимна.
— Това ще бъде голямо облекчение.
— Не ми се вярва, че ще им е приятно да разговарят с Елен, когато научат за мен — отбеляза иронично Джаки.
— По-добре ще е да спестим това на родителите на Мондо — и без това не им е лесно — каза с леден тон Алекс. — Елен, ще трябва да ангажираш и хотела.
— За какво? — попита озадачено Елен.
— Нали ще се съберете някъде след погребението да почетете паметта му — подсказа Джаки.
Елен притвори очи.
— Не мога да повярвам, че говорим за това, докато Мондо лежи в моргата.
— Е, аз ще тръгвам — каза Алекс. Не беше необходимо да облича в думи мислите си. Напрежението между тримата беше осезаемо.
— Измислихте ли име на дъщеря си? — попита Елен, опитвайки се да прехвърли разговора към по-безобидни теми.
Алекс я погледна тревожно.
— Навремето бяхме решили, ако е момиче, да я кръстим Ела. Но сега… ами Лин реши да я кръстим Давина. На Мондо. Ако не възразяваш, разбира се.
Устните на Елен затрепериха и от очите й потекоха сълзи.
— О, Алекс, толкова съжалявам, че така и не се постарах да се сближа с теб и Лин!
Той поклати глава.
— Защо? За да се чувстваме излъгани и ние сега?
Елен се отдръпна рязко, сякаш я беше ударил. Джаки сви юмруци и застана пред Алекс.
— Струва ми се, че е време да си вървите.
— И аз така мисля — каза Алекс. — Ще се видим на погребението.
31
Заместник-началникът на полицията Лоусън придърпа папката към себе си.
— А възлагах такива надежди на веществените доказателства — въздъхна той.
— Аз също, сър — призна Карен Пири. — Знаех, че не са открили следи от телесни течности по жилетката, но се надявах че сега, с по-усъвършенстваните апаратури и методи ще открием нещо, което да ни бъде от полза, следи от сперма или кръв. Но няма нищо — освен тези странни капчици боя.
— Знаехме за тях още навремето. И още тогава те не ни помогнаха ни най-малко — Лоусън отвори с пренебрежителна гримаса папката и прегледа краткия доклад. — Проблемът всъщност е там, че жилетката не беше открита при трупа. Ако не ме лъже паметта, била е открита в живия плет на нечий двор?
Карен кимна.
— В предната градина на номер петнайсети. Открили са я цяла седмица след убийството. Междувременно бил валял сняг, после снегът се стопил, валял дъжд — а това допълнително затруднило работата. Майката на Роузи потвърдила, че тя носела същата жилетка вечерта, когато била убита. Палтото и чантата й така и не били открити. — Тя се порови в претъпканата папка, която държеше в скута си. — Дълго кафяво палто с етикет от „С & А“, с карирана подплата в кафяво и бежово.
— Не ги открихме, защото нямахме никаква представа къде да търсим — не знаехме къде е убита. След като си е тръгнала от „Ламас“, може да е била закарана някъде, навсякъде, докъдето може да се стигне с кола за около час. През моста към Дънди, или надолу, някъде из Файф. Може да е била навсякъде от Киримуър до Къркалди. Може да е била убита на лодка, в някой обор, къде ли не. Кажи-речи единственото, което установихме със сигурност беше, че не е убита в жилището на Малкиевич, Гилби, Кър и Маккий във Файф Парк — Лоусън бутна доклада обратно към Карен.
— Между другото, сър… претърсвани ли са други от къщичките във Файф Парк?
Лоусън се намръщи.
— Струва ми се, че не. Защо?
— Мина ми през ума, че убийството е станало в края на семестъра, когато повечето студенти вече са си били заминали за Коледа. Много от жилищата сигурно са били празни.
— Но са били заключени. Щяхме да научим, ако някъде във Файф Парк е било влизано с взлом.