Потайно острие
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: paths of darkness #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-262-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Потайно острие». Краткое содержание книги:
Артемис Ентрери се завръща в Калимпорт, за да открие, че след заминаването му нещата са се променили и мястото му в неговия собствен свят съвсем не е така неоспоримо, както преди. Изкусно и неумолимо, мрачният елф Джарлаксъл изплита мрежата, която ще хвърли и над Повърхността, за да утвърди влиянието си там. Но съдбата и на доблестните войни, и на коварния наемник, и на безмилостния палач е направлявана от нещо общо — търсенето на собствения им път.
Само че не водят ли всички тези пътища до едно и също място?!
— Кулата наистина си я бива — принуден бе да признае Рай’ги.
На Дризт му се искаше да запази добрата си позиция на високата площадка, ала Ентрери бе изгубил прежното си нетърпение и елфът добре разбираше, че ако не направи нищо, тази битка, с която искаше да приключи веднъж завинаги, може да се проточи твърде дълго. Затова той с лекота скочи върху гредата и бавно и много внимателно тръгна към палача.
Когато от противника му го деляха само няколко крачки, се хвърли напред и замахна. Изумрудената кама, оръжието в лявата ръка на Ентрери, се провря под връхлитащия ятаган и го отби настрани, после убиецът се завъртя на една страна и с вдигнат меч сам се впусна в атака.
Едва-що бе започнал движението си обаче, когато другият ятаган на елфа политна нагоре, описа пълен кръг и се спусна от вътрешната страна на меча, запращайки го встрани, докато първият ятаган стори същото с изумрудената кама. Извитите остриета чертаеха кръг след кръг във въздуха, кръстосваха се, прелитаха едно над друго, издигаха се нагоре, после рязко се спускаха надолу, търсейки и най-малката пролука в противниковата защита.
Ала оръжията на Ентрери се движеха със същата прецизност. Макар да не описваха окръжности във въздуха, те неизменно спираха атаките на двата ятагана и им отвръщаха с двойно по-яростни нападения, принуждавайки Дризт да се отбранява. Остриетата се удряха едно в друго с оглушителен звън, удар след удар след удар.
Изведнъж лявото оръжие на Дризт спря въртеливото си движение и се стрелна право напред… но срещна само въздух, тъй като Ентрери, вместо да се опита да го спре, се преметна през глава, отбивайки другия ятаган с меча си. Изправи се с кама, насочена право към сърцето на противника си, прекалено бързо, за да може Дризт да се предпази с другия си ятаган.
Вместо това елфът се хвърли на една страна, като в същото време се извъртя леко, за да избегне вражеския меч. Приземи се на пода, премятайки се през глава, за да омекоти падането, след което скочи, направи още две крачки и се обърна — нямаше никакво съмнение, че Ентрери ще се възползва от моментното си преимущество и ще го последва. И наистина, палачът бе плътно зад него, вдигнал меча и изумрудената си кама.
Разнесе се звън на метал и Дризт бе принуден да отстъпи назад, толкова голям бе устремът на убиеца. Въпреки това елфът нито за миг не изгуби съвършеното си равновесие и с лекота отби ударите на своя противник.
Застанали на вътрешната площадка, тримата мрачни елфи, които бяха прекарали целия си живот, заобиколени от изкусни бойци и бяха видели безброй битки, наблюдаваха двубоя с нарастващо изумление.
— За Ентрери ли уреди всичко това или за нас? — подхвърли Рай’ги, без следа от сарказъм в гласа.
— И двете — призна наемникът.
В това време Дризт се втурна покрай Ентрери, изкачи стъпалата в центъра на стаята, но не спря на върха, скочи, обърна се във въздуха и се приземи върху гредата. Вместо да го последва, палачът избра по-пряк път и с един скок се озова върху гредата, лишавайки противника си от предимството, което той се бе надявал да спечели.
Ала Дризт можеше да импровизира не по-зле от своя съперник. Без да губи и миг, той се приведе и скочи на пода, като в същото време замахна над главата си, удивително ловък ход, който би посякъл краката на палача, ако той от своя страна не бе предугадил намерението му и не бе слязъл от гредата също толкова бързо.
Все пак, не можа да се отърве напълно невредим — ятаганите на елфа разкъсаха панталона му и оставиха драскотина над единия му глезен.
— Първа пролята кръв — отбеляза Кимуриел и погледна към Джарлаксъл, който с широка усмивка наблюдаваше приятелите на Дризт — те всички, дори и Гуенивар, не можеха да откъснат възхитени очи от онова, което се разиграваше в стаята под тях.
И с основание, помисли си Кимуриел, като отново насочи цялото си внимание към смъртоносния танц на двамата противници, безмилостен, ала в същото време — безкрайно красив.
Битката се пренесе на земята. Двамата противници се движеха толкова бързо, че единственото, което се виждаше, бяха разветите им плащове и блясъкът на оръжията им. Трудно можеше да се каже, че някой напада, а друг се отбранява, всичко се бе сляло в едно, острие срещаше острие сред порой от искри и оглушителен звън на метал.