Потайно острие

— От години чакам този миг — рече Ентрери.

— Значи си по-голям глупак, отколкото предполагах — отвърна Дризт.

Палачът се хвърли към площадката в средата на помещението и на един дъх изкачи четирите стъпала с оръжия в ръка.

Очакваше Дризт да се опита да го изпревари, той обаче нито помръдна, нито докосна ятаганите си.

— И още по-голям глупак, ако си мислиш, че ще се бия с теб — спокойно заяви елфът.

Очите на Ентрери се разшириха от изумление. Няколко мига той остана като закован, после бавно слезе по стълбите, вдигнал меча си за удар, и се приближи само на крачка-две от Дризт.

Който все така не посягаше към оръжията си.

— Извади ятаганите си! — нареди убиецът.

— Защо? За да послужа за забавление на Джарлаксъл и неговата банда?

— Извади ги! — изръмжа Ентрери. — Или ще те пронижа.

— Нима? — невъзмутимо попита елфът и бавно издърпа двата си ятагана от ножниците, Ентрери направи още една крачка към него, ала в този миг Дризт пусна оръжията си на земята.

Палачът зяпна.

— Нищо ли не си научил през всички тези години? — попита елфът. — Колко пъти трябва да разиграваме този сценарий? Трябва ли целият ни живот да бъде посветен на разплата с онзи, който надделее в поредната битка?

— Вдигни ги! — изкрещя Ентрери и се доближи толкова, че върхът на меча му докосна гърдите на Дризт.

— Значи ще се бием — все така нехайно продължи елфът. — Един от нас ще победи, но другият навярно ще оцелее. И, разбира се, всичко ще започне отново, защото ти пак ще решиш, че трябва да доказваш нещо.

— Вдигни ги! — процеди палачът през стиснати зъби и съвсем леко засили натиска на оръжието си.

Ако магията на меча все още действаше, той несъмнено щеше да проникне между ребрата на елфа.

— Това е последното предизвикателство, защото днес един от нас ще умре. Джарлаксъл се е погрижил да ни осигури тази възможност, двубой, в който никой няма преимущество над другия.

Дризт не се и помръдна.

— Ще те пронижа — заплаши го убиецът.

— Не мисля така — усмихна се елфът. — Познавам те по-добре, отколкото подозираш, и със сигурност по-добре, отколкото би ти се искало. Да ме убиеш по този начин няма да ти достави никакво удоволствие, а след това ще се ненавиждаш, задето сам си се лишил от единствената възможност някога да откриеш истината. Нали именно затова е всичко? Заради истината, твоята истина, мигът, в който се надяваш да придадеш смисъл на жалкото си съществувание… или завинаги да му сложиш край.

Ентрери изръмжа яростно и направи крачка напред. Но не можеше, просто не бе в състояние да продължи и да убие противника си.