Ледената принцеса

— О, да, така беше. Покани ме в къщата си една-две седмици, преди да умре. Бях принудена да изслушам наивните й идеи, че е крайно време да се помири с миналото си, да извади старите тайни на показ и така нататък, и така нататък. Някакви модерни глупости, ако питаш мен. Днес всички са обсебени от идеята да измият мръсните си ръце, твърдо убедени, че ще заживеят по-добър живот, ако разкрият тайните си и признаят греховете си. Някои неща обаче трябва да си останат лични. Казах й го в очите. Не знам дали се е вслушала в думите ми, но се надявам да е било така. В противен случай посещението ми би било пълна загуба на време. На всичкото отгоре и пикочният ми мехур се възпали от студа в къщата й.

С тези думи Вера ясно му даде да разбере, че разговорът им е приключил, и тръгна към външната врата. Отвори я и се сбогува доста хладно с Патрик.

Когато отново се озова навън, полицаят нахлупи шапката си над ушите и си сложи ръкавиците, но буквално не можеше да си намери място от студ. Заподскача, за да се стопли, и бързо тръгна към колата.

Едно нещо установи от разговора им — никак не бе лесно да разбереш Вера. Тя принадлежеше към едно съвсем различно поколение, но не одобряваше голяма част от ценностите му. Докато синът й бе жив, издържаше и него, и себе си. Дори след като порасна и би трябвало да може да се справя сам, бе продължила да го носи на ръце. Създаваше впечатление на еманципирана жена, която през всичките тези години е успявала да се справя без мъж, но същевременно е робувала на обществените предразсъдъци на своето поколение за поведението на жените, а и на мъжете. Колкото и да не му се искаше, трябваше да признае, че й се възхищава. Беше силна жена. Сложна личност, понесла твърде много удари от живота.

Не знаеше какви ще са последиците от постъпката на Вера, от опита й да представи самоубийството на Андерш за убийство. Трябваше да предаде информацията на полицията, но нямаше ни най-малка представа какво ще последва. Ако зависеше от него, би си затворил очите, но не можеше да й обещае, че ще стане така. Реално погледнато, имаше вероятност да я обвинят във възпрепятстване на разследването например, но той искрено се надяваше това да не се случи. Харесваше Вера. Тя бе истински боец, подобни хора бяха рядкост.

Когато седна в колата и включи мобилния си телефон, откри, че има съобщение в гласовата поща. Изслуша го, беше от Ерика. Очевидно три дами и един много, много малък господин се надяваха да ги посети за вечеря. Патрик погледна часовника си. Вече бе пет. Тутакси реши, че е твърде късно да се връща в участъка, а и вкъщи нямаше какво да прави. Преди да запали колата, позвъни на Аника и накратко й разказа какво е открил, но запази детайлите за по-късно. Искаше да ги представи лично на Мелберг. Не му се щеше началникът му да разбере погрешно ситуацията и да предприеме някоя оперетна операция само за да задоволи егото си.