Засенчено слънце [bg]

- Плътта не е само болка - каза той тихо. - Не трябва да мислиш така.

Тя сви рамене и продължи да размотава превръзката от гърдите си.

- Само такава я познавам.

- Мога да ти я покажа в друга светлина. - Почти се засрами от тези свои думи.

Без да иска, Ханани се засмя.

- Ще ти бъда благодарна.

Когато и последната платнена лента падна на пода, той започна да я разглежда и това трая дълго - изучаваше я с поглед така, както преди малко тя го бе изучавала с допира на пръстите си. Когато се събу, напълно готов за нея, тя обърна гръб на възглавниците, за да се отпусне отгоре им. Ванахомен я спря с ръка върху рамото, а сетне - за нейна голяма изненада - коленичи в краката и. Започнал бе да диша тежко, но в погледа му се четеше не само желание, но и благоговение.

- Жените са богини - промълви той. - Удоволствието е дан, която ти се полага. Такова е правилото в Гуджааре - поне това си спомням добре. Мой дълг на Принц е да се погрижа за пълното отдаване на тази дан. - Каза го без следа от присмех или ирония. Ханани го погледна учудено. И когато той разпери ръце и вдигна брадичка, предложил своята дан, нещо у нея, което си бе оставало свито от притеснение, независимо от всичките и думи, внезапно се отпусна.

Тя пристъпи по-близо, а ръцете му се сключиха около нея в най-нежна прегръдка.

Ето го проявлението на най-висш покой: тишината. Те бяха гуджаарейци. Не им трябваха викове, стенания, имена, нашепвани в израз на гордост или всеотдайност. Той не и натрапваше нищо, което тя не искаше; не я лишаваше от нищо, което тя жадуваше. Когато се движеше насреща и, тя изучаваше увереното движение на мускулите му, ритъма и силата на неговото дишане, начина, по който всяка нейна въздишка или допир насочваха и пренасочваха жизнените сили в чудото на неговата плът. Това, а не разните сънни истории, бе истинската магия, въплътена в гореща кръв, и жлъч, и слуз, и жизнено семе. В апогея на всичко това Ханани съсредоточи тази нова магия в молитва за Мни-ини, та да може Богинята да прибере душата му у дома. И в рамките на този затаен дъх, докато Ханани се носеше едва ли не извън себе си, Аватарът на Хананджа я притисна силно, разтресе се цял в нея и прошепна едва чуто в ухото и:

- Да.

Тя затвори очи, изпълнена от благодарност и покой.