Засенчено слънце [bg]

- Разбирам, Бирник.

Той замълча и я погледна изпитателно. Предпочела бе да се появи в банбарските дрехи от Янаса, вместо с червената препаска. А неговите очи на Бирник положително бяха открили и други, не толкова очевидни промени.

- Наистина ли си добре, Ханани?

Тя бе подготвена за подобен въпрос, но това не го прави по-лек.

- Подобре съм, отколкото бях преди, Бирник, и се надявам с течение на времето да стана още подобре. Само че… - Тя се подвоуми, а сетне реши да открие сърцето си, понеже той и така бе усетил какво скрива в него. - Не съм сигурна дали изобщо някога занапред ще бъда добре. Мни-ини… Той и… Даюхотем… - Тя сведе глава. - Знам, че трябва да обичаме всички наши братя, но в цял Хетава нямаше друга жива душа, която да ми е по-близка от тях двамата. Без тях съм като пусната в реката лодка без кормило - блъскам се напосоки към бурните вълни на морето.

На лицето му бе изписано състрадание, каквото не бе виждала никога по-рано.

- Разбирам - каза Бирникът съвсем тихо. Ханани му вярваше напълно. - За жалост, не мога да ти помогна. Сънната кръв има само временно действие. Тя е напълно в състояние да облекчи болката за определен период, докато е все още прясна и заплашва да се разпространи, като нанесе множество поражения. Извън това е подобре душата да се излекува от само себе си… - Той се сепна. - Всъщност ти си Лечителят тук.

- Само на плътта - възрази Ханани. - Вие, Бирниците, винаги сте се грижили за здравето на душата.

Усмихна и се толкова нежно и мило, че тя се запита как бе могла изобщо да го мисли за студен.

- Нещата се застъпват на множество места, Чирак-Лечи-тел. От твоя наставник го знам.

Преди да успее да каже каквото и да било, той погледна неочаквано встрани и се намръщи.

- Трябва да тръгвам. Моят сънуващ се събужда.

Както всички Бирници, и той не можеше да сънува. Бе дошъл при нея посредством чужд сън, на някой послушник или чирак от Хетава, или пък на Слуга от друг Път. Чудно бе обаче защо просто не бе поставил джунгисата на челото на заспалия, за да го задържи в това състояние.

- Всичко хубаво, Ханани - казва той и се отдръпна назад. - Даю и Мни-ини не бяха единствените ти приятели в Хетава, независимо от това какво мислиш. Ти не си сама. - И като вдига ръка за сбогом, Ниджири изчезва.