Обратен камуфлаж [bg]

26

Херик представи идентификационната си карта, която Сесил и Лепард не бяха успели да й вземат, и мина през охраната на офиса на Кабинета. Посрещна я чевръст млад служител, който се представи като Ентуисъл и я запита дали това е първото й посещение в КОБРА. Едва тогава тя осъзна, че ще присъства на срещата, за която се стягаха Спелинг и Виго.

— Премиерът малко закъснява — каза Ентуисъл, — така че сър Робин предложи да ви настаним в някоя съседна стая да изчакате петнадесетина минути. Удобно ли е?

— За какво става въпрос? — попита тя.

— Мисля, че вие знаете по-добре от мен — отвърна той, бутна една врата и посочи към стълбището зад нея. Остави я в една малка килийка без прозорци, в мазето, в която бяха натрупани стари списания и брошури на различни министерства. Върна се с една препълнена до ръба проста порцеланова чаша кафе. Херик се настани и лениво запрелиства обявите за продажба на имоти в Кънтри лайф, забавлявайки се с идеята за живот в някое отдалечено графство, с две кучета и непретенциозен мъж, който умее да готви.

Четиридесет минути по-късно Ентуисъл се втурна в стайчето.

— Тъй, тъй. Ти си. Като влезем, ще ти посоча мястото, което трябва да заемеш. Министър-председателят ще открие срещата с кратко встъпление. Ако не си сигурна, какво да правиш или какво да кажеш, следвай сър Робин. Ясно?

Тя безнадеждно сви рамене. Не бе в състояние да прави догадки за събитията, които в рамките на един час я подмятаха от уволнение до среща, водена от министър-председателя. Минаха по покрит с килим коридор и стигнаха до групичка скупчени един до друг мъже и жени, всичките в началото на тридесетте, за които Ентуисъл обясни, че били от персонала на Секретариата за извънредни случаи, който влизал в действие, щом срещата в КОБРА приключи. Той посегна към една двукрила врата, погледна я през рамо и отново попита:

— Ясно?

Тя кимна.

Той отвори едното крило на вратата и я избута в голяма бяла стая с нисък таван и твърде силно осветление. В стаята нямаше нито картини, нито каквато и да е друга декорация. По средата на дълга маса седеше министър-председателят. Ръкавите на ризата му бяха навити, като излагаха на показ съботно-неделен загар. От дясната му страна, прегърбен над купчина листа, седеше държавният секретар, а отляво — министърът на вътрешните работи. Последният единствен от тримата забеляза появата й. Ентуисъл й посочи стол през две места от сър Робин Текман и през четири от Ричард Спелинг и Уолтър Виго. Никой от тях не й обърна внимание. Останалите места бяха заети от директора на Службата за сигурност Барбара Маркам, членове на Обединения разузнавателен съвет и Ян Фрейн, когото тя познаваше още от времето, когато се обучаваше, а той бе шеф на Сигурност и връзки с обществеността във Вохол крос и който понастоящем заемаше длъжността координатор на разузнаването в офиса на Кабинета. Той бегло й кимна за добре дошла.